The New Protest
Чета аз тези занимателни статии, откъси от които публикувах тук. Сравняваме пак с информацията дадена ни от масмедиите и поглеждаме резултата.
Масмедиите: някакви араби, майстори на бомби, никой никога не ги е виждал и чувал преди. Назовават се и арабски звучащи имена и се публикуват няколко снимки с мега лошо качество на някакви хора. Единият от хората на снимките ми напомня на един съсед от Мюнстер едно време, който не носи нито едно от назованите имена. Цялата информация се позовава на “източници” от полицията и тайните служби. Кои са тези източници? Говори се за уеб-страници, адреси не се казват. Когато някой, като например алтернативните медии, публикува важни информации в интернет, които хвърлят дълбока сянка върху дейностите на споменатите полиция и тайни служби, тези информации биват класифицирани като “теории на конспирацията” и сложени в чекмеджето “в интернет всеки може да пише, каквото си иска”. Ами да, така е. Защо тогава да вярваме на “поеха отговорността за атентата в писмо, публикувано в интернет”?
Алтернативните медии нямат интерес да публикуват измислици, най-малкото защото зависят пряко от малцинството си читатели, зрители и слушатели, да не говорим, че няма и следа от бизнес връзки с големи концерни. Те се интересуват пряко от случилото се и се опитват с максимала точност да представят детайли от него. Информацията не бива обобщена и компресирана до три изречения. Говори се за хора с имена, уеб-страници с адреси, книги с точни детайли, архиви с адреси. Търсят се очевидци и се говори с тях, как те са видяли със собствените си очи случилото се. На тази основа, всеки може да се заинтересува повече и сам да провери, дали публикуваната информация отговаря на истината. В първия случай на масмедиите това е невъзможно, защото няма никаква точна информация.
Ако всеки от нас започне да изпраща въпроси към любимия си тв-канал, любимия си вестник, любимото си радио, може и да намери повече отговори. Защото хората, работещи там, ги е страх да говорят по такива теми; техните репортажи са диктувани от някого, седящ по-нагоре. Когато имат голямо количество питания от публиката, работата изглежда по по-различен начин. Те вече нямат страх, защото това не е тяхна собствена идея, а на анонимната публика и те не могат да бъдат изритани от работа толкова лесно.
Това би бил най-добрият начин на протест срещу дезинформацията. Също може би и най-ефективния. Но доколкото познавам начина на мислене на сънародниците ми, да започнат да задават въпроси им е още малко рано. Егоцентризмът здраво се е хванал за властта над мисленето ни и ще ни ръководи още доста време. Време е наистина да се погледнем отстрани и да видим, колко незначителни сме на глобално ниво. В Америка и западна Европа ни се смеят, в Азия, Африка, Австралия и Южна Америка не са чували за нас.
Наивността на повечето българи (както се опитвам да ги оправдая, за да не кажа радикализмът им) е безгранична. А също и неприязънта им към етнически групи. Стряскащият успех на АТАКА на последните избори говори сам за себе си също за този факт.
