summer end
Дойде и краят на лятото. Да, на сезона лято, не само на лятната ваканция. След няколко неуспешни опита на слънцето да повиши температурите, то окончателно се отказа. В момента цари температура от порядъка на 15°C, която може да се разглежда като средна за последния сезон. Ветрове вият, дъждове валят… Какво се случва с времето и колко хора въобще си задават този въпрос?
Глобалното затопляне. Това за повечето хора е нещо като “войната срещу тероризма” - един вид номенклатура, употребявана често от така наречени специалисти, говорещи по телевизия и радио. Зад това определение не се крие нищо повече, смята обществото. Визирам глобалното общество, не само на нашата или на еди-коя си държава. Разяснено с прости думи това не предизвиква очакваната реакция, тоест всеки от нас да се замисли какво точно върши и какво е влиянието му, а възклицания от сорта: “Да бе да, може ли пък да не допринасям аз точно за това като се пръскам с аерозоли или като си карам колата? Нали още милиони и милиарди други го правят?” По-често дори това не предизвиква никаква реакция, ами просто превключване на телевизионния канал или смяна на радиостанцията.
А глобалното затопляне е проблем не от ден или два, а от десетилетия, да не кажа векове. Откъде се взеха изведнъж тези порои, които потопиха Чехия през 1998; Германия, Чехия и други през 2002; България, Швейцария и Германия през тази година? Защо Португалия страда от най-ожесточените пожари в историята си? Защо през последния летен сезон имаше само 3-4 дни с температури над 30°C? Никак не ми е приятно през август да нося жилетка или пуловер, когато съм очаквал да се разхождам в приятно слънчево време с къс панталон и тениска.
Но решение на проблема едва ли ще се намери. Няма достатъчно мислещи хора на тази планета, а прекалено много мислещи се за важни. Фирмени интереси са по-висши от закони и предписания, а народът е като цяло егоцентричен.
Това са последните мисли, които ще публикувам този месец. Сега ми предстои преместване в ново жилище и няма да има интернет за няколко дни, което от друга страна е добре, защото така ще мога да се концентрирам върху завършването на албума си. Надявам се само да има поне 3-4 човека, които ще прочетат горните редове и ще се замислят. А най-добре би било следващия път, когато им предстои излизане до близка цел да не посегнат към ключовете за колата, а да се качат на велосипеда си и да пробват да карат в смога, носещ се из градовете. Аз лично имах проблем дори ходейки пеш по улиците на Стара Загора.
В Берлин, град с почти 4 млн. души, по-малко дървета от Ст. Загора и огромно количество автомобили, въздухът е доста по-чист. И Берлин допринася за глобалното затопляне, обаче най-вероятно в степен, еквивалентна на тази на родната ми Загора.
