[ Hekt News independent ]

На 23 септември 2005 се проведе огромна демонстрация срещу нелегалната война на САЩ срещу Ирак, която премина почти незабелязана от медиите. Защо ли? Ами защото на медиите все още им се диктува мнението, че тази война трябваше да я има. Че тези хиляди хора трябваше да умрат. Че Америка е в правото си да приватизира природните ресурси на чужди държави и че иракските граждани трябва да са под американско робство.

Освен това числата в медиите наоколо бяха доста занижени. Докато C-Span, Washington Post, NY Times и други говорят за между 200 000 и 500 000 протестиращи, тук се казва “десетки хиляди”. Ние не трябва да знаем, че американския народ е против тази война. Ние трябва да си мислим, че техните синове и дъщери с радост влизат в боя и трепят “потенциялни терористи” наред. А чии синове и дъщери влизат в боя? На чернокожото и латиноамериканското население. Доста голяма част от тях обаче никак не искат да са там. Служат в армията, само защото расизмът в САЩ не им позволява да имат нормално образование и нормални професии. За да изхранят по някакъв начин семействата си те постъпват в армията. Солидно количество от тези войници, които са се завърнали живи и здрави обратно в Америка, сега протестират и искат прекратяването на войната.

В Лондон също се е провела протестна демонстрация, на която е имало по-малко хора обаче - около 10 000 души. А правителството в Лондон никога не даде обяснение за странната случка на територията на Ирак.

Двама служители на SAS, преоблечени като “арабски бунтовници”, биват заловени от иракската полиция, че стрелят безразборно по цивилни хора. Според нормалната процедура за всеки престъпник, тези двама агенти се озовават в затвора. Но не за дълго! Британската армия се организира с няколко десетки войника, танкове и др. С помощта и силата на единия от тези танкове те просто разбиват стената на затвора и освобождават техните хора. Интересна случка, която хвърля доста странна светлина върху всички тези самоубийствени атентати, случващи се Ирак.

Наблюдавах един репортаж на иракски телевизионен канал, в който бе показан един заловен “самоубиец-атентатор” малко преди да се взриви. С ръцете вързани над главата те показаха количеството експлозив, което този човек носеше около тялото си. Той самият обаче крещеше много странни неща: “Не исках да правя такова нещо! Те ме държаха затворен в дървена кутия няколко седмици! Аз не искам да умра!…” Съмнявам се, че има наистина хора, които са готови да умрат за нещо, което при никакви положения няма да се случи чрез подобни методи. И не вярвам на нито един журналист, който се опитва да ме убеди, че тези хора ни мразят заради свободата ни и демокрацията ни. Силно съм склонен обаче да си помисля, че тайни служби или каквито и да са агенции на други държави и организации специално разработват психологически и наркотични методи за принуждаването на слаби и беззащитни хора към подобни действия.

Колкото и да ни показват някакви брадати типове, мърморещи нещо за Аллах и Мохамед и заплашващи “Запада” с тероризъм, досегашното количество доказателства за намесата най-малкото на ЦРУ в така наречения тероризъм е достатъчно да поставим всички тайни служби и организации като Ал Каида в един кюп. Да не игнорираме факта, че Ал Каида е създадена точно от ЦРУ, като таен сътрудник в не толкова легални действия.

Време беше наистина да се появи някой, който да започне с обидните коментари. Колко ли още ще се появят? От какво ги е страх? Истината боли понякога, но да не съм аз виновен за това? На никого не искам да отварям очите и ушите на сила - всеки може да напусне сайта в същата тази секунда, в която открие, че не му се иска да узнае какво всъщност става зад медийните кулиси.

Та гражданино Анонимск, по-добре си намери друго занимание вместо драскането на обиди. Примерно четене на книги. Много е интересно и човек научава доста. Понякога и дори как да се държи в определени ситуации.

Темата Иран занимава все по-често обществото преди всичко заради многото въпросителни, които съдържа. Проблемът е многостранен, но аз ще се опитам да дам един кратък и същевременно сравнително обхватен анализ на ситуацията. Разделянето на гледни точки ще улесни разглеждането на проблема. Подтемите ще бъдат Иран, ООН, ЕС и САЩ. Ролята на медиите ще бъде спомената към всяка потдочка.

Иран е в атомния бизнес отдавна и това не подлежи на съмнение, тъй като държавата сама го признава. Атомен бизнес не е задължително да обхваща атомни оръжия. Германия, Франция, Англия и не на последно място САЩ, както и десетки други държави, също са в атомния бизнес. Международната организация контролираща атомния бизнес е IAEO. IAEO от своя страна е официялно на територията на Иран от няколко години. Досега всичките й доклади са негативни по отношение на наличието на атомни оръжия или тяхното производство. Медиите от друга страна ни представят “доказателства” за наличието на производствени обекти под формата на сателитни снимки на нещо си плюс, разбира се, един коментар обясняващ какво трябва да открием на снимката.

Пред съвета на ООН президентът на Иран се опитва да води диалог на международно ниво, имащ за цел да иска обяснение от западните държави за обвиненията им при мащабното неналичие на доказателства. Предложението на Махмуд Ахмадинеджад, всички приложения на преработка на атомни суровини да се извършват в присъствието на инспектори от IAEO, както и писмената декларация, че няма да има производство на атомни оръжия, не бе прието за разглеждане, защото “местата на множество представители на различни държави не бяха заети”.* След подобен факт е трудно да се вярва, че “Иран не спомена детайли и просто трябва да видим, какво имаме на масата”** -тип изказвания на Йошка Фишер и френският му колега.

Европейският съюз и най-вече САЩ завиждат на прогреса в науката в Иран и чрез измисленото обвинение се опитват да достигнат до постиженията на иранските учени. Вторите завиждат и за петролните полета, но това е друга тема, с която международният терорист Збигнев Бжежински се е занимавал в книгата си „The Grand Chessboard: American Primacy and Its Geostrategic Imperatives“. Америка би стояла самостоятелно на обвинителната скамейка, но депутатите от европейския парламент не им стиска да се опитат да спрат разрушаването и засипването с боклуци на планетата. Сега се правят на много строги, все едно те сами са тръгнали първи, а Америка се е присъединила просто към обвиненията.

А ясна цел на американската лобистска организация е да си огради най-голямото петролно находище на планетата, да го приватизира и да принуди собствените си и световните граждани да навлязат в най-голямата петролна криза въобще в историята. Нещо като смесица от филма Метрополис и книгата 1984, с често срещани ефекти от евтини екшън филми по темата Липса на Петрол. Можем да си припомним приватизацията на едно природно богатство в Боливия – водата. Bechtel получиха ненадейно контрола върху всички водоизточници в държавата, включително и дъжда, умножиха цените по неизчислим коефицент и лишиха цяла една страна от това, от което всеки живот на тази планета се нуждае най-много. Твърдението, че едно нещо щяло да бъде по-добре съхранено в частни ръце отколкото в държавни, е абсолютно необосновано. Както се видя от този специфичен случай, подобна приватизация е смъртоносна. Деца на по 17 години биват разстреляни или пребити по улиците от армия, подчиняваща се на един диктатор, дошъл на власт с американска подкрепа и благословия и защитаващ фирмените интереси на Bechtel.

Това се случва в следствие приватизацията на природно богатство в една държава. Представи си какво ще се случи, ако суровината, от която зависи целият свят, се окаже изведнъж в ръцете на няколкото избрани фирми!

И за да се достигне до заветната цел, президентът на САЩ и неговите съветници са готови на всичко – дори и на нападение с атомни оръжия срещу Иран. Единствената държава, която е употребявала и употребява атомни оръжия, е Америка. Там също така бе приет нов закон, според който армията има пълномощията да използва атомна бомба в нападение срещу други страни. Всички сме гледали филмчета за бомбите и всички знаем какво причиняват. Гледката никак не е от най-приятните, но за сметка на това от най-трайните – няколко милиарда години ще е опасно да се живее в тези райони.

Но не – Иран е много опасен и ако не го нападнем, Осама ще ни прати терористи. Хората ще се дърпат, но Осама ще нападне и Буш пак ще обяви война. Даже ще ви се кара, че не сте го послушали. А ако Буш в действителност нападне това няма да е “предпазна мярка”, както се оправдаваше досега, ами чисто “нападение”, което според законите на ООН е забранено за страните-членки. От друга страна САЩ са член, но никога не са признавали ООН за легитимна организация, чийто предписания трябва да се спазват. Значи ООН също няма да ги спре.

Но кой остава? Ами никой, на когото да можеш да се осланяш. В Боливия народът е поел нещата в свои ръце, но е дал жертви. Ние бихме могли и без жертви да се справим, тъй като нашите управления се наричат “демократични”. Но ако не предприемем в най-скоро време нещо, в един момент ще си блъскаме главите в стена и ще се питаме: “Ех, защо не исках да чувам за това навремето?”

* Tagesanzeiger Zürich
** web.de

Българските медии, да не останат по-назад от западните, коментират трагедията от 11ти септември 2001 по един уникално радикален начин. Четейки тази статия във вестник ДНЕВНИК, аз неволно започвам да мисля, че промивката на мозъка върви с пълна сила и на българска територия. Българинът по принцип е доста незаинтересован към чуждестранни събития, обаче когато един журналист открито плюе по някакви народи, той се радва от все сърце. Още повече, когато оплютите са араби, турци или нещо от сорта. Господин Дъскарев, авторът на въпросната статия, силно ми напомня на Волен Сидеров: “Те турците са виновни, да ги избием всичките до крак!”

Господин Дъскарев явно не се е занимавал с журнализъм досега, та е погледал малко FOX News да събере информация и да я трансформира в нещо, което при по-неангажиран поглед би могло да бъде определено като статия. Друг вариант е някой от американските тайни служби да е открил прекалено много коментатори на статии из форума на вестника, които обезпокоително (за американското правителство) говорят за сложни маневри между ЦРУ и терористи зад кулисите на медийната бариера. Та подобен работник на тайните служби е наредил на разсилния в бюрото си в София да напише нещо по въпроса.

Лошото е, че summa summarum няма грам истина в написаното. Хората остават неинформирани или грешно информирани, което е по-лошото и което по-често се случва. Защо никой не обръща внимание на множеството обикновени хора, които протестират по улиците на Ню Йорк и най вече пред сградата на Carlyle Group? Десетки, да не кажа стотици учени от цял свят се опитват да представят информация, която би допринесла за едно истинско разследване на престъпленията от 11 септември. Медиите, без въобще да се интересуват от казаното, ги представят като лунатици или “конспиратори”. Доказаните фалшификации от страна на американското правителство биват изключени от списъка с новини.

Главната роля на медиите не беше ли да информират народа, именно когато неговите водачи не работят в негов интерес, а в интерес на лобистките си приятелски кръгове? Именно когато обикновеният човек бива изпратен на смърт на бойното поле, а президентът празнува с баща си и членове на фамилията Бин Ладен ръстът на печалбите от компанията, където всички заедно са акционери?

Моралния закон на медиите се е променил съществено. И както имахме демокрация, така изведнъж ще стане диктатура. Визирам плановете, изказани от членове на британското правителство, за ограничаване на гражданските свободи. Уж се борим срещу терористите, които от своя страна ни “завиждат за демокрацията”, а изпълняваме точно това, което те искат - именно липсата на демокрация.

Докога хората ще се оставят да бъдат водени за носа? А дали няма да се появи нов тип журналисти - с повече морал и съвест? Можем само да се надяваме за това. А ако не се случи съвсем скоро, очаква ни бъдещето, съвсем точно описано от великия писател Джордж Оруел в неговата книга “1984″. Не случайно той е писал творбата си в сградата на BBC.

Температурите пак пропаднаха някъде по дълбините на океана… Лоша работа.

Лятото съвсем се обърка и изведнъж настъпи с пълна сила на берлинска земя. Както беше 10-12°, сега е 28-30°C. Много странна работа, но ми харесва. Приятно време предразполага за приятни и плодотворни занимания.

Току-що нанесох около 40% от финалните щрихи по последната ми композиция - tube concert. Продължавам да работя и по останалите 4-5 парчета и силно се надявам, че ще успея да спазя срока за издаване, който си поставих, тоест октомври месец. Аз вече щях да съм готов, но доста задачки ни се посъбраха напоследък. В КООП също има доста работа за вършене, та затова ще се отправям натам след броени минути.

Преди ден-два попаднах на уникален документ, разхождайки се из уеб-страницата на ЦРУ. За каква пропаганда и какви лъжи става въпрос, не е истина. Всъщност то да беше само един документ…

Единият беше за сравнително нови събития, наречен “Mapping the Global Future”. Както Джейми се изрази “Бъдещето не изглежда никак приятно!”. Някакъв мега план на консерваторите и техните приятели военните генерали от пентагона, с подкрепата на крайно радикални католици. На около 120 страници е описано какво ще се случи през идните 15 години. Не го изчетох цялото, а само няколко произволни страници. Имаше например писмо, написано през 2020 година от внукът на Осама, адресирано до Осама. От това писмо става много ясно, че Saudi Bin Ladin Group ще продължи да поддържа връзките си с терористи и че ще има още няколко подобия на 11ти септември 2001. Но това е страничен проблем. Никак не е ясно, докога САЩ ще се държат приятелски към Европа. Игнорирайки въобще казаното от европейските политици във връзка с външно-политически дела на американското правителсво, те все пак не са направили нито една заплаха за нападение по цел на Стария континент - оттам приятелски.

В друг един документ, занимаващ се с оръжейния потенциал на по-важните държави на планетата, ставаше дума точно за това, как би се държала Европа в бъдеще и дали Америка може да й се довери. Разбира се, подобни неща се казват и за други държави и континенти - Китай, Северна Корея, Индия, Иран. Но ние се намираме вече почти в графата “Сътрудници, на които не може да се разчита повече”. А както забелязахме от войната в Ирак, който попадне в тази графа, бива и освободен от поста си управляващ.

Дали ще има някога демократично избрано управление в Америка? Дали то ще успее да промени малко плановете на Пентагона? Нужно ли е икономиката на цяла една държава да зависи от оръжейната индустрия? Тоест от воденето на войни срещу малки, беззащитни държави, чийто народ няма хляб и вода дори, камо ли сили за защита?

Според “Mapping the Global Future” отговорите са Не, Не и Да.

Наближава годишнината от трагичните събития, случили се на 11 септември 2001. Така наречените терористични актове от тази дата са все още необяснени. Официялната теория на американското правителство и неговата комисия не внесоха никаква светлина по темата, а точно обратното: объркаха хората още повече. Средствата за масова (дез)информация, работейки в служба на държавното управление, също допринесоха за неразнищването на темата.

А едно истинско разследване би внесло много неприятни факти за държавното управление на САЩ. Ето защо, малко преди четвъртата годишнина от тази трагедия, аз реших да публикувам линк към лист с основните противоречия на официялната теория.

The top 15 reasons to doubt the official story of Sept. 11, 2001

Силно се надявам един ден хората да прозрат на каква пропаганда са станали жертви и да си дадат сметка, че демокрацията в момента е по-голяма утопия от “комунизма” до 1989 година.

Нека истината излезе на бял свят!