Katrina
Тук се сблъскваме със силата на природата. Никой не може да бъде винен за щетите и жертвите на Катрина. Но четейки една статия на силно про-Буш страница неволно ми се набиват някои от числата и сумите, назовани като нужни за първоначална помощ и кризисен мениджмънт.
Първо, на сената са му нужни няколко дни, за да се нагласи и да гласува помощта за умиращите по улиците хора. Днес се очаква те да вземат окончателното си решение. Каква ще бъде наградата за пострадалите стотици хиляди? Десет милиарда долара. Горките хора! Техните данъци бидеха превърнати в оръжия, техните синове бидеха избити по бойните полета на 129те държави, където САЩ имат “военно присъствие”. Ежегодно стотици милиарди от данъчни пари биват инвестирани в частните оръжейни концерни на Дик Чейни и приятели. А сега? Когато хората наистина се нуждаят, държавата се даврандисва и трябва сенатът да гласува. Сенатът иначе гласува много бързо, когато става въпрос за допълнителни средства за Ирак, Туркменистан или където и да е.
Второ, да заявиш “нула-толерантност” за бунтуващите се срещу тази неправда, означава, че си мега глупак и мястото ти въобще не е в президенството. След като не можеш да се погрижиш за хората си, трябва да пресмяташ и техните реакции. А техните реакции са нормални. След наводненията в България, които за щастие не бяха от такива размери като тези в САЩ, неведнъж и дваж пострадали заплашваха от телевизионниа екран с гражданско неподчинение. Господин Сакс не го чух да казва, че ще “размаже в пода с крак като насекомо” подобни неподчинили се. (Не че Буш е употребил този израз, просто той ми се струва много живописен.)
Като заключение - Америка нямаша да страда толкова и да се моли в момента на “всяка държава, която иска да помогне”, ако си беше спестила собствените пари, съответно парите на хората, техните данъци. Войната съвзема само един-два клона от икономиката: петрол и оръжия. Те като регистрират големи печалби за последните две години не регистрират по-големи данъци. Даже напротив: големите концерни рядко плащат данъци. А за народа тази имагинерна “икономика”, която била се “съживила отведнъж” не означава много. Неговата заплата няма да се повиши, нито ще има по-добро здравеопазване.
Господ да е на помощ на страдащите в САЩ в момента. Той със сигурност може повече да помогне, отколкото правителства и агенции.
