summer’s back
Лятото съвсем се обърка и изведнъж настъпи с пълна сила на берлинска земя. Както беше 10-12°, сега е 28-30°C. Много странна работа, но ми харесва. Приятно време предразполага за приятни и плодотворни занимания.
Току-що нанесох около 40% от финалните щрихи по последната ми композиция - tube concert. Продължавам да работя и по останалите 4-5 парчета и силно се надявам, че ще успея да спазя срока за издаване, който си поставих, тоест октомври месец. Аз вече щях да съм готов, но доста задачки ни се посъбраха напоследък. В КООП също има доста работа за вършене, та затова ще се отправям натам след броени минути.
Преди ден-два попаднах на уникален документ, разхождайки се из уеб-страницата на ЦРУ. За каква пропаганда и какви лъжи става въпрос, не е истина. Всъщност то да беше само един документ…
Единият беше за сравнително нови събития, наречен “Mapping the Global Future”. Както Джейми се изрази “Бъдещето не изглежда никак приятно!”. Някакъв мега план на консерваторите и техните приятели военните генерали от пентагона, с подкрепата на крайно радикални католици. На около 120 страници е описано какво ще се случи през идните 15 години. Не го изчетох цялото, а само няколко произволни страници. Имаше например писмо, написано през 2020 година от внукът на Осама, адресирано до Осама. От това писмо става много ясно, че Saudi Bin Ladin Group ще продължи да поддържа връзките си с терористи и че ще има още няколко подобия на 11ти септември 2001. Но това е страничен проблем. Никак не е ясно, докога САЩ ще се държат приятелски към Европа. Игнорирайки въобще казаното от европейските политици във връзка с външно-политически дела на американското правителсво, те все пак не са направили нито една заплаха за нападение по цел на Стария континент - оттам приятелски.
В друг един документ, занимаващ се с оръжейния потенциал на по-важните държави на планетата, ставаше дума точно за това, как би се държала Европа в бъдеще и дали Америка може да й се довери. Разбира се, подобни неща се казват и за други държави и континенти - Китай, Северна Корея, Индия, Иран. Но ние се намираме вече почти в графата “Сътрудници, на които не може да се разчита повече”. А както забелязахме от войната в Ирак, който попадне в тази графа, бива и освободен от поста си управляващ.
Дали ще има някога демократично избрано управление в Америка? Дали то ще успее да промени малко плановете на Пентагона? Нужно ли е икономиката на цяла една държава да зависи от оръжейната индустрия? Тоест от воденето на войни срещу малки, беззащитни държави, чийто народ няма хляб и вода дори, камо ли сили за защита?
Според “Mapping the Global Future” отговорите са Не, Не и Да.
