The I-Files
Темата Иран занимава все по-често обществото преди всичко заради многото въпросителни, които съдържа. Проблемът е многостранен, но аз ще се опитам да дам един кратък и същевременно сравнително обхватен анализ на ситуацията. Разделянето на гледни точки ще улесни разглеждането на проблема. Подтемите ще бъдат Иран, ООН, ЕС и САЩ. Ролята на медиите ще бъде спомената към всяка потдочка.
Иран е в атомния бизнес отдавна и това не подлежи на съмнение, тъй като държавата сама го признава. Атомен бизнес не е задължително да обхваща атомни оръжия. Германия, Франция, Англия и не на последно място САЩ, както и десетки други държави, също са в атомния бизнес. Международната организация контролираща атомния бизнес е IAEO. IAEO от своя страна е официялно на територията на Иран от няколко години. Досега всичките й доклади са негативни по отношение на наличието на атомни оръжия или тяхното производство. Медиите от друга страна ни представят “доказателства” за наличието на производствени обекти под формата на сателитни снимки на нещо си плюс, разбира се, един коментар обясняващ какво трябва да открием на снимката.
Пред съвета на ООН президентът на Иран се опитва да води диалог на международно ниво, имащ за цел да иска обяснение от западните държави за обвиненията им при мащабното неналичие на доказателства. Предложението на Махмуд Ахмадинеджад, всички приложения на преработка на атомни суровини да се извършват в присъствието на инспектори от IAEO, както и писмената декларация, че няма да има производство на атомни оръжия, не бе прието за разглеждане, защото “местата на множество представители на различни държави не бяха заети”.* След подобен факт е трудно да се вярва, че “Иран не спомена детайли и просто трябва да видим, какво имаме на масата”** -тип изказвания на Йошка Фишер и френският му колега.
Европейският съюз и най-вече САЩ завиждат на прогреса в науката в Иран и чрез измисленото обвинение се опитват да достигнат до постиженията на иранските учени. Вторите завиждат и за петролните полета, но това е друга тема, с която международният терорист Збигнев Бжежински се е занимавал в книгата си „The Grand Chessboard: American Primacy and Its Geostrategic Imperatives“. Америка би стояла самостоятелно на обвинителната скамейка, но депутатите от европейския парламент не им стиска да се опитат да спрат разрушаването и засипването с боклуци на планетата. Сега се правят на много строги, все едно те сами са тръгнали първи, а Америка се е присъединила просто към обвиненията.
А ясна цел на американската лобистска организация е да си огради най-голямото петролно находище на планетата, да го приватизира и да принуди собствените си и световните граждани да навлязат в най-голямата петролна криза въобще в историята. Нещо като смесица от филма Метрополис и книгата 1984, с често срещани ефекти от евтини екшън филми по темата Липса на Петрол. Можем да си припомним приватизацията на едно природно богатство в Боливия – водата. Bechtel получиха ненадейно контрола върху всички водоизточници в държавата, включително и дъжда, умножиха цените по неизчислим коефицент и лишиха цяла една страна от това, от което всеки живот на тази планета се нуждае най-много. Твърдението, че едно нещо щяло да бъде по-добре съхранено в частни ръце отколкото в държавни, е абсолютно необосновано. Както се видя от този специфичен случай, подобна приватизация е смъртоносна. Деца на по 17 години биват разстреляни или пребити по улиците от армия, подчиняваща се на един диктатор, дошъл на власт с американска подкрепа и благословия и защитаващ фирмените интереси на Bechtel.
Това се случва в следствие приватизацията на природно богатство в една държава. Представи си какво ще се случи, ако суровината, от която зависи целият свят, се окаже изведнъж в ръцете на няколкото избрани фирми!
И за да се достигне до заветната цел, президентът на САЩ и неговите съветници са готови на всичко – дори и на нападение с атомни оръжия срещу Иран. Единствената държава, която е употребявала и употребява атомни оръжия, е Америка. Там също така бе приет нов закон, според който армията има пълномощията да използва атомна бомба в нападение срещу други страни. Всички сме гледали филмчета за бомбите и всички знаем какво причиняват. Гледката никак не е от най-приятните, но за сметка на това от най-трайните – няколко милиарда години ще е опасно да се живее в тези райони.
Но не – Иран е много опасен и ако не го нападнем, Осама ще ни прати терористи. Хората ще се дърпат, но Осама ще нападне и Буш пак ще обяви война. Даже ще ви се кара, че не сте го послушали. А ако Буш в действителност нападне това няма да е “предпазна мярка”, както се оправдаваше досега, ами чисто “нападение”, което според законите на ООН е забранено за страните-членки. От друга страна САЩ са член, но никога не са признавали ООН за легитимна организация, чийто предписания трябва да се спазват. Значи ООН също няма да ги спре.
Но кой остава? Ами никой, на когото да можеш да се осланяш. В Боливия народът е поел нещата в свои ръце, но е дал жертви. Ние бихме могли и без жертви да се справим, тъй като нашите управления се наричат “демократични”. Но ако не предприемем в най-скоро време нещо, в един момент ще си блъскаме главите в стена и ще се питаме: “Ех, защо не исках да чувам за това навремето?”
* Tagesanzeiger Zürich
** web.de
