[ Hekt News independent ]

Информационен източник:

Патрик Фицджералд започна нещо, за което мнозина от нас си мечтаят - търсене на отговорност по съдебен път от небезизвестни личности. Макар и малко в сравнение с други прегрешения на правителствените членове, обвинението би могло да има и успешен изход. Би могло, защото не бива да забравяме, кой стои най-горе в съдебната система - приятели на семейство Буш, гостуващи им при почти всички градински забави в семейното ранчо.

Факт е обаче стъпката не директно срещу безмозъчната марионетка, стояща като държавен глава на САЩ, а срещу неговия “таен мозък”. Карл Роув, който не се споменава чак толкова често в медиите и който направлява в много голяма степен американската политика, има и интересно потекло. Дядото на въпросния е бил ключова фигура в нацистка Германия - президент на цял бундесланд. За да получи подобна функция през онези години, човек е трябвало да бъде доста близък на тогавашния управляващ. Господин Роув сякаш е научил доста неща от семейните си членове, защото по подобен начин действа и Америка под неговия “съвет”. Хитлер е използвал заплахата от “комунисти” и “евреи”, за да оправдае навлизането си на чужди територии. Роув и неговите приятели от лобито измислят още по-ефективен и по-невидим враг - тероризма.

Икономическите фактори, направлявали навремето Хитлер и направляващи сега Буш, твърде често биват изолирани от потока на информация. Големите производители навремето са се радвали на доста дебели пачки от акциите на нацистка Германия, сега концерните се радват на най-големите си печалби в историята. Тази сутрин слушах за Exxon Mobil например, които се радват на печалби от порядъка на 100 000 000 000 долара. А именно документите на следствието срещу тази фирма, които заплашваха дори и със закриването й, бяха унищожени на 11 септември 2001, защото се намираха в сграда номер 7 на комплекса WTC. Странно съвпадение? Самата сграда, изградена от стабилна стомана, негоряща и незасегната от падането на двете кули, се срутва съвсем неочаквано и необяснимо около 8 часа след срутването на кулите. Съвпадение? Фирмата на Дик Чейни, към която той отрича да има каквато и да била връзка, реализира също най-големите си печалби в историята си. Съвпадение? Carlyle Group, където намираме като главни акционери Джордж Буш-баща и членове на фамилията Бин Ладен, също от началото на войните в Ирак и Афганистан реализира най-големите печалби в историята си. Съвпадение? ФБР е разследвало няколко от заподозряните терористи от 11 септември, но ЦРУ е попречило на разследванията и резултатът е налице. Други от тях изведнъж се оказа, че въобще не са били на самолетите, ами се намират в добро здравословно състояние в родините си и изведнъж съзират собствените си снимки от телевизионния екран. Съвпадение?

Както едно време икономическият елит се е радвал на управлението на Хитлер, така и в Америка през 30те години е имало план за преврат и за инсталирането на фашистко управление. Генералът обаче, който е бил избран за провеждането на преврата, се е оказъл не чак толкова глупав и е разказал всички детайли от историята пред конгреса на САЩ. Дядото на Джордж Буш-син - сенатор Прескът Буш, изведнъж попада под съдебна отговорност и пералнята за германофашистки пари бива конфискувана от държавата. Съвпадение ли е наличието на едни и същи семейства в управлението?

Сякаш прекалихме със съвпаденията. Къде изчезна християнският морал? В нито една стъпка на американското управление няма и помен от такова нещо. Никой истински християнин би се съгласил с измъчването и убийството на ближния си, само и само някоя фирма да си напълни касата, при това с парите на данъкоплатеца. Библията би трябвало да ни учи на мир и любов. Явно библията, която управниците на САЩ четат, говори само за свещена война, чиято цел е финансова печалба.

Днес започва процесът срещу иракския диктатор Саддам Хюсеин. Според невероятно много правни експерти обаче този процес може по-скоро да бъде сравнен със сапунена опера.

Например швейцарският доцент по международно право Марк Хенцелин назовава няколко причини, поради които този съд е нелегален: дефиницията “извънреден съд” противоречи на множество принципи на международното право; окупационната сила няма право да променя или избира правните органи на една държава; за отделните членове на този съд може да се каже още доста, което във всяка една държава, държаща на демократични принципи, би довело до разпускането му.

Първа точка от делото е клането в селото Дуджайл, което също не е случайно. Само това дело може да донесе смъртна присъда на бившия диктатор. Разглеждането на другите му престъпления би внесло доста неприятна информация за помощта на западни държави и САЩ при снабдяването с оръжия и на двете страни на конфликтите. Същевременно адвокатът на Саддам няма правото да обсъжда делото с прокуратурата, няма право да говори със свидетели, които от своя страна се страхуват да говорят, заради множеството убийства на такива. Самият защитник не признава легитимността на съда, но окупационните сили са по-силни и те решават кои, как и с какъв изход ще води делото.

А за ролята на САЩ в качването на Саддам на власт не се казва вече нито дума. Когато през 1979 Хюсеин завзема властта чрез преврат, подпомогнат от ЦРУ, тогавашният шеф на управлението казва: “Ние знаем, че Саддам е кучи син, но той е нашият кучи син.” Адвокатът на бившия диктатор Кхалил ал Дулайми обяви пред пресата, че Саддам ще разкаже всичко, което се е случило през неговото управление, включително за посещенията на Доналд Ръмсфелд през 1982. Въпросът опира до това, дали той ще има възможността да говори. Членове на журито заплашват, че ако се започне с подобни изказвания, микрофонът на Саддам просто ще бъде спрян и той няма да може да говори. Дали обаче тогава процесът ще бъде разглеждан като правдоподобен? Всичко ще се предава на живо по телевизия не само в Ирак, ами и в повечето арабски дръжави.

Както Марк Хенцелин споменава в едно интервю за Sonntagszeitung/swissinfo: “Става дума за това да се обоснове американската инвазия и Саддам да бъде обесен колкото може по-бързо и с колкото може по-малко въпроси.”

А като интересен факт, какво говорят някои шампиони в съревнования по най-красива брада или мустаци: според тях е невъзможно толкова бързо Саддам да успее да си пусне такава брада, каквато той имаше при ареста си - това отнемало почти година. Затова те не вярват, че това е истинския диктатор.

Към цялата работа и една статия от afterdowningstreet.org, говореща за тайна кореспонденция между Буш и Блеър, дни преди началото на инвазията в Ирак, към която четем следния коментар:

We are about to put a man on trial who was a terrible person, he advocated torture, invaded other countries on a whim, fixed elections and intimidated his countrymen and opponets through fear. He was said to have weapons of mass destuction and wasn’t afraid to use them, he threatened every country who didn’t agree with him and thumbed his nose at the united nations.
NOW tell me who am i talking about George Bush or Saddam Hussein? Is there a DIFFERENCE?

Ако все още има хора, които се заблуждават, че в Америка народът не е против водачa си - така наречения президент Джордж W. Буш, тази снимка може да им каже доста. Това е киното Grand Lake Theater, Oakland, California, а светещият надпис говори доста красноречиво за първоучителите на изпълняващия длъжността държавен глава.

Освен това Wikipedia се занимава доста сериозно с дядото, който в преследването на печалбите, както става ясно, е един от главните спонсори на Втората Световна Война. Там например става въпрос и за произхода на компанията Halliburton, която в момента има договор за изграждането на инфраструктурата на Ирак и ре-изграждането на Ню Орлиънс, както и за която Дик Чейни е бил дългогодишен водач. Един цитат:

Dresser Industries. An oil drilling equipment supply company. in 1928 W.A. Harriman and Company paid $4,000,000 for Dresser’s corporate stock, and sold securities against the company. In 1929 Bush refinanced Dresser “so that we retained a substantial measure of control.” In 1930, E. Roland Harriman and Bush became members of the board (Bush served until 1952), and installed their Yale classmate Henry Neil Mallon as chairman. Mallon and Bush were lifelong friends. (In 1948, Mallon hired George H.W. Bush to work at Dresser and George H.W. Bush named one of his sons, Neil Mallon Bush, after Mallon). In September 1998, Dresser merged with Halliburton and is now known as Halliburton Company.

Нещата не са се променили много. Но колко от нас, не-американците, го виждат това?

След прочитането на това направо се чудя докъде ще се стигне в близко бъдеще. Господ му казал да ходи да убива невинни хора, да приватизира чужди природни богатства и да трупа капитал. Този човек е за психиатрията. На всичкото отгоре говори такива глупости на официални представители на други държави. Палячо от размерите на Жорж Ганчев, че и малко отвъд тях. Подозирам, че скоро и папата ще каже, че г-н Буш-младши е всъщност новият Исус, синът Божи.

Някой не говореше ли за религиозен фанатизъм? Не ставаше ли въпрос за това, че религията се намесвала прекалено в политическите дела? Ах дааа, там ставаше въпрос за ислям, а не за християнство. Християнството може да се намесва в политиката, дори да взима сина Божи за президент, без това да е в разрез с принципите на “демокрацията”.

Статията от Yahoo! News може да бъде видяна тук.

Сега изведнъж Белият дом се включи с изказване, разбира се. Винаги трябва да има отбор малко по-интелигентни хора, които да замазват положението, защото президентът няма достатъчно собствен мозък. Така ще е, едно време и Тодор Живков често гафеше, та се налагаше телевизия и радио да променят глупостите, казани от него.

Изминаха десетина дни от последното ми писание тук. Все още се чудя с коя тема точно да се занимая. Има толкова много неща, върху които ми се иска да се съсредоточа и за които ми се иска да пиша, но за съжаление ми липсва вдъхновение. Случките напоследък, тоест почти всяка новина, която би трябвало да се гледа като позитивна, ми изглеждат на мен като отделните стъпки към изтриване на последните демократични нюанси на властващата политика.

На страниците на xprmntorg бе публикувана наскоро една извадка от книга, която ми направи страхотно силно впечатление. Дотолкова, че да си заема няколко книги от и за въпросния човек от библиотеката. Особено ми допадна гледната точка за анализ на медиите и обществото. Важен момент е “изчезването на обективното историческо познание” - един пример за фалшифициране на миналото, за който и аз съм споменавал, е властването на муджехиджините и талибаните в Афганистан и впоследствие заклеймяването им като терористични режими. Единственият човек от моето обкръжение, който усети, че някой се опитва да промени историческото му познание, бе баба ми. Може би защото тя най-малко гледа телевизия от цялото ми семейство?

Но това не е важно. Важна е силата, която е отредена на медиите в днешно време и как тя работи не в полза на обществото. Като да се замислим: откъде идват новините? Повечето хора са чували за Ройтерс и Асошиейтед Прес - поне 80% от новините идват от тези агенции. Тези агенции имат правото да продават “истината” на други агенции и така, през девет планини в десета. Кой стои обаче в Борда на директорите на тези агенции? Или в борда на директорите на основните медийни корпорации - FOX, BBC, CNN и др.? Членовете на тази интересна редица от хора могат да бъдат намерени и на други места на ръководни постове - а именно в частни концерни - било то за забавления, за хранителни продукти, услуги или каквото и да е.

Един примерен поглед: Компанията Х създава един продукт, заместител на нещо натурално, който е евтин за производство, обаче има негативни влияния върху здравето на ползващите го. След като той е вреден, ние потребителите се надяваме, че медиите ще ни предупредят. Обаче двама от 13-членния борд на директорите на концерна, са също така и в Асошиейтед Прес и там те разпространяват (дез)информацията, че този нов продукт е хит и че е абсолютно безвреден. А да не споменаваме въобще за рекламата, която ще мине през медиите за него. Никой няма да е в състояние да спре разпространението на нещо, което причинява болести, а в някои случаи дори и смърт. Имаме и пример за такъв продукт: rBGH на Монсанто. Навсякъде из Европа и в Канада това нещо е забранено, но в Съединените Щати млекопроизводителите биват задължавани от областни управители да го ползват при кравите си, а млякото, доказано предизвикващо рак(!), се дава на деца в училища и детски градини! От един месец насам зърнопроизводителите в Ирак са задължени със закон на собствения си парламент да ползват ген-модифицираното зърно на Монсанто и да плащат ежегодно за нови посеви.

Наистина сме си създали един цирк в днешни дни. В Германия имаше наскоро дискусии, как да се подобри учебната система, защото учениците били затъпяли. Проблемът със затъпяването може да бъде разгледан и от гледна точка “изчезването на обективното историческо познание”. Децата в днешно време не научават истината или фактическата история, ами една политическа преоценка на станалото, която съответно се променя в синхрон с политическата власт, към това идва и забавната програма на повечето телевизии. На възрастните им се сервира сдъвканата информация, преминала през призмата на политическото управление - днес муджехиджините са терористи, вчера бяха борци за свобода. Всички обаче лапнаха въдицата и не пускат. Саддам бе вчера ЦРУ-агент, извършващ атентати под заповедите на ЦРУ и американската власт, днес той е терорист - хоп! - никой не забелязва.

Къде изчезна познанието на историята? Остана в ненамируеми архиви, в книги, които изчезват от компютърните каталози на библиотеките, или биват сложени на последната страница на търсенето. Медиите уж отварят тези книги и ровят в тези архиви вместо нас, за да ни дадат най-важното. Най-важното за кого? За нас или за властта, командваща медиите?

Факт е, че в днешно време 50% от мъжете и 33% от жените се разболяват от рак в следствие употребата на множество продукти от пазара - за това не се говори, защото “индустрията и икономиката ще пострадат”. Не всички разболяващи се имат финансовите възможности да си позволят лечение (приватизирано здравеопазване?) и съответно загиват. Това от своя страна е полезно за държавата или частната фирма, която си спестява спестяванията за пенсия на тези хора и ги “инвестира” в някой нов проект, който унищожава нещо друго. В крайна сметка имаме работници, които работят за фирмата, фирмата профитира, обаче когато идва времето фирмата да плаща пенсия на работника, той мирно и тихо умира от рак и фирмата си запазва сумите, които би трябвало да плати.

Един пример, даден наскоро от мой познат: ние плащаме данъци, част от които финансират обществен или градски транспорт, обаче ние плащаме и втори път, когато искаме да ползваме този транспорт. Защо?

А защо банки, ИКЕА, Монсанто, Halliburton и още една голяма редица фирми и организации не плащат данъци? Да не би те да са по-бедни от нас? Когато един човек получава голяма заплата, той има много по-голяма възможност да си спести данъците, отколкото някой най-обикновен работник, който бива задължен и заплашен със съдебни действия ако не предаде някому 30-40% от мизерната си заплата.

Това са неща, на които никой не обръща внимание, защото “обективното историческо познание” бива пренасочено другаде. Иначе системата рискува да бъде отхвърлена от обществото, както се случи с една друга система в източна Европа, която се градеше върху илюзията, че тя е най-човечната и най-справедливата. Сега илюзията е на синия екран и ние доволно си похапваме от нея, докато останат само огризките й. Тогава пак ще се обърне страницата, ако не е твърде късно.

Понякога имам чувството, че сега е вече твърде късно - хората са се превърнали в безмозъчните консументи, за които системата винаги си е мечтала и които я хранят обилно. Хората живеят не за да живеят, а за да служат някому и да пълнят нечий джоб. Всеки си мечтае за малко финансов капитал, малко си дават сметка обаче, че “американската мечта” е преди всичко мечта. Нейните примери са хора, безскрупулни във воденето на бизнеса си - тоест готови да убиват и тровят, само и само да си докарат печалба. А това вече не звучи цивилизовано и хуманно - това е варварщина.