Изминаха десетина дни от последното ми писание тук. Все още се чудя с коя тема точно да се занимая. Има толкова много неща, върху които ми се иска да се съсредоточа и за които ми се иска да пиша, но за съжаление ми липсва вдъхновение. Случките напоследък, тоест почти всяка новина, която би трябвало да се гледа като позитивна, ми изглеждат на мен като отделните стъпки към изтриване на последните демократични нюанси на властващата политика.
На страниците на xprmntorg бе публикувана наскоро една извадка от книга, която ми направи страхотно силно впечатление. Дотолкова, че да си заема няколко книги от и за въпросния човек от библиотеката. Особено ми допадна гледната точка за анализ на медиите и обществото. Важен момент е “изчезването на обективното историческо познание” - един пример за фалшифициране на миналото, за който и аз съм споменавал, е властването на муджехиджините и талибаните в Афганистан и впоследствие заклеймяването им като терористични режими. Единственият човек от моето обкръжение, който усети, че някой се опитва да промени историческото му познание, бе баба ми. Може би защото тя най-малко гледа телевизия от цялото ми семейство?
Но това не е важно. Важна е силата, която е отредена на медиите в днешно време и как тя работи не в полза на обществото. Като да се замислим: откъде идват новините? Повечето хора са чували за Ройтерс и Асошиейтед Прес - поне 80% от новините идват от тези агенции. Тези агенции имат правото да продават “истината” на други агенции и така, през девет планини в десета. Кой стои обаче в Борда на директорите на тези агенции? Или в борда на директорите на основните медийни корпорации - FOX, BBC, CNN и др.? Членовете на тази интересна редица от хора могат да бъдат намерени и на други места на ръководни постове - а именно в частни концерни - било то за забавления, за хранителни продукти, услуги или каквото и да е.
Един примерен поглед: Компанията Х създава един продукт, заместител на нещо натурално, който е евтин за производство, обаче има негативни влияния върху здравето на ползващите го. След като той е вреден, ние потребителите се надяваме, че медиите ще ни предупредят. Обаче двама от 13-членния борд на директорите на концерна, са също така и в Асошиейтед Прес и там те разпространяват (дез)информацията, че този нов продукт е хит и че е абсолютно безвреден. А да не споменаваме въобще за рекламата, която ще мине през медиите за него. Никой няма да е в състояние да спре разпространението на нещо, което причинява болести, а в някои случаи дори и смърт. Имаме и пример за такъв продукт: rBGH на Монсанто. Навсякъде из Европа и в Канада това нещо е забранено, но в Съединените Щати млекопроизводителите биват задължавани от областни управители да го ползват при кравите си, а млякото, доказано предизвикващо рак(!), се дава на деца в училища и детски градини! От един месец насам зърнопроизводителите в Ирак са задължени със закон на собствения си парламент да ползват ген-модифицираното зърно на Монсанто и да плащат ежегодно за нови посеви.
Наистина сме си създали един цирк в днешни дни. В Германия имаше наскоро дискусии, как да се подобри учебната система, защото учениците били затъпяли. Проблемът със затъпяването може да бъде разгледан и от гледна точка “изчезването на обективното историческо познание”. Децата в днешно време не научават истината или фактическата история, ами една политическа преоценка на станалото, която съответно се променя в синхрон с политическата власт, към това идва и забавната програма на повечето телевизии. На възрастните им се сервира сдъвканата информация, преминала през призмата на политическото управление - днес муджехиджините са терористи, вчера бяха борци за свобода. Всички обаче лапнаха въдицата и не пускат. Саддам бе вчера ЦРУ-агент, извършващ атентати под заповедите на ЦРУ и американската власт, днес той е терорист - хоп! - никой не забелязва.
Къде изчезна познанието на историята? Остана в ненамируеми архиви, в книги, които изчезват от компютърните каталози на библиотеките, или биват сложени на последната страница на търсенето. Медиите уж отварят тези книги и ровят в тези архиви вместо нас, за да ни дадат най-важното. Най-важното за кого? За нас или за властта, командваща медиите?
Факт е, че в днешно време 50% от мъжете и 33% от жените се разболяват от рак в следствие употребата на множество продукти от пазара - за това не се говори, защото “индустрията и икономиката ще пострадат”. Не всички разболяващи се имат финансовите възможности да си позволят лечение (приватизирано здравеопазване?) и съответно загиват. Това от своя страна е полезно за държавата или частната фирма, която си спестява спестяванията за пенсия на тези хора и ги “инвестира” в някой нов проект, който унищожава нещо друго. В крайна сметка имаме работници, които работят за фирмата, фирмата профитира, обаче когато идва времето фирмата да плаща пенсия на работника, той мирно и тихо умира от рак и фирмата си запазва сумите, които би трябвало да плати.
Един пример, даден наскоро от мой познат: ние плащаме данъци, част от които финансират обществен или градски транспорт, обаче ние плащаме и втори път, когато искаме да ползваме този транспорт. Защо?
А защо банки, ИКЕА, Монсанто, Halliburton и още една голяма редица фирми и организации не плащат данъци? Да не би те да са по-бедни от нас? Когато един човек получава голяма заплата, той има много по-голяма възможност да си спести данъците, отколкото някой най-обикновен работник, който бива задължен и заплашен със съдебни действия ако не предаде някому 30-40% от мизерната си заплата.
Това са неща, на които никой не обръща внимание, защото “обективното историческо познание” бива пренасочено другаде. Иначе системата рискува да бъде отхвърлена от обществото, както се случи с една друга система в източна Европа, която се градеше върху илюзията, че тя е най-човечната и най-справедливата. Сега илюзията е на синия екран и ние доволно си похапваме от нея, докато останат само огризките й. Тогава пак ще се обърне страницата, ако не е твърде късно.
Понякога имам чувството, че сега е вече твърде късно - хората са се превърнали в безмозъчните консументи, за които системата винаги си е мечтала и които я хранят обилно. Хората живеят не за да живеят, а за да служат някому и да пълнят нечий джоб. Всеки си мечтае за малко финансов капитал, малко си дават сметка обаче, че “американската мечта” е преди всичко мечта. Нейните примери са хора, безскрупулни във воденето на бизнеса си - тоест готови да убиват и тровят, само и само да си докарат печалба. А това вече не звучи цивилизовано и хуманно - това е варварщина.
