Justice in Iraq
Днес започва процесът срещу иракския диктатор Саддам Хюсеин. Според невероятно много правни експерти обаче този процес може по-скоро да бъде сравнен със сапунена опера.
Например швейцарският доцент по международно право Марк Хенцелин назовава няколко причини, поради които този съд е нелегален: дефиницията “извънреден съд” противоречи на множество принципи на международното право; окупационната сила няма право да променя или избира правните органи на една държава; за отделните членове на този съд може да се каже още доста, което във всяка една държава, държаща на демократични принципи, би довело до разпускането му.
Първа точка от делото е клането в селото Дуджайл, което също не е случайно. Само това дело може да донесе смъртна присъда на бившия диктатор. Разглеждането на другите му престъпления би внесло доста неприятна информация за помощта на западни държави и САЩ при снабдяването с оръжия и на двете страни на конфликтите. Същевременно адвокатът на Саддам няма правото да обсъжда делото с прокуратурата, няма право да говори със свидетели, които от своя страна се страхуват да говорят, заради множеството убийства на такива. Самият защитник не признава легитимността на съда, но окупационните сили са по-силни и те решават кои, как и с какъв изход ще води делото.
А за ролята на САЩ в качването на Саддам на власт не се казва вече нито дума. Когато през 1979 Хюсеин завзема властта чрез преврат, подпомогнат от ЦРУ, тогавашният шеф на управлението казва: “Ние знаем, че Саддам е кучи син, но той е нашият кучи син.” Адвокатът на бившия диктатор Кхалил ал Дулайми обяви пред пресата, че Саддам ще разкаже всичко, което се е случило през неговото управление, включително за посещенията на Доналд Ръмсфелд през 1982. Въпросът опира до това, дали той ще има възможността да говори. Членове на журито заплашват, че ако се започне с подобни изказвания, микрофонът на Саддам просто ще бъде спрян и той няма да може да говори. Дали обаче тогава процесът ще бъде разглеждан като правдоподобен? Всичко ще се предава на живо по телевизия не само в Ирак, ами и в повечето арабски дръжави.
Както Марк Хенцелин споменава в едно интервю за Sonntagszeitung/swissinfo: “Става дума за това да се обоснове американската инвазия и Саддам да бъде обесен колкото може по-бързо и с колкото може по-малко въпроси.”
А като интересен факт, какво говорят някои шампиони в съревнования по най-красива брада или мустаци: според тях е невъзможно толкова бързо Саддам да успее да си пусне такава брада, каквато той имаше при ареста си - това отнемало почти година. Затова те не вярват, че това е истинския диктатор.
Към цялата работа и една статия от afterdowningstreet.org, говореща за тайна кореспонденция между Буш и Блеър, дни преди началото на инвазията в Ирак, към която четем следния коментар:
We are about to put a man on trial who was a terrible person, he advocated torture, invaded other countries on a whim, fixed elections and intimidated his countrymen and opponets through fear. He was said to have weapons of mass destuction and wasn’t afraid to use them, he threatened every country who didn’t agree with him and thumbed his nose at the united nations.
NOW tell me who am i talking about George Bush or Saddam Hussein? Is there a DIFFERENCE?
