За въпроса ти, какво ми пречи в цялата работа… На първо място световната сила САЩ е единствената държава, която има и използва ядрени оръжия. Напоследък обаче се забелязва една тенденция, която обхваща също нападението на чужди държави, измислянето на терористи и терористични актове, всичко с цел да се даде възможността на няколко корпорации да реализират огромни печалби. По едно време из пресата се говореше, че Ирак, Афганистна и няколко други държави из Африка са се превърнали в мястото, където Америка изхвърля токсичните си отпадъци под формата на mini-nukes - основната им съставка е depleted uranium. Както евентуално също и ти си забелязал, навсякъде из западния свят се появи и тенденцията, правата и свободите на гражданите да се ограничават и да се въвежда един почти постоянен военно-полицейски контрол. Аз лично като пацифист и християнин не мога да гледам и да си държа чиста съвестта при всички престъпления, които се извършват в този момент. А най-вече ме притеснява неограничената готовност на САЩ за военни действия срещу всеки, който има нещо против грабителските им походи.

Ти случайно да си запознат с факта, че ЦРУ има специален отряд от около 200 агенти, които летят из цяла Европа и чиято единствена цел е отстраняването на определени хора? Ами аз, като упражняващ правото си на свобода на словото, ако в един момент се превърна в неудобна личност, не съществува ли възможността да бъда отстранен и колко хора биха забелязали? Сенатор Уелстоун загина в една много изненадваща самолетна катастрофа, точно когато е летял на път към Вашингтон, за да предаде на конгреса информацията си за съдействието на сегашното управление при реализирането на 9-11. Няколко стотин човека от цял свят се озоваха в затвора Гуантанамо, без обвинение, без право на защитник, без право на съд.

Сега, ние с теб сме преживели една част от комунизма в България, където също са се случвали подобни неща. В мое присъствие не съм видял нито едно подобно дело, но Белене е известно на всички ни. Замисли се - искаме ли да се върнем на онова ниво, където те е страх да кажеш и да направиш каквото и да е? Където знаеш, че те наблюдават перманентно? Където правото ти на живот не съществува?

Аз не искам да се връщам там, но световните дела водят всички ни точно натам, въпреки огромното старание на телевизия, радио и вестници да ни убедят в противното. Американският народ започна сам да прозира вече и скоро може и да се отърве от куклите, седящи в момента на кормилото на държавата им. Но междувременно из целия свят се намират други държавници, които поемат същата линия на поведение и в доста случаи действат заедно със САЩ. В един момент ще се окаже, че народите искат едно, обаче властта междувременно е поела още по-големи правомощия и хората изведнъж нямат право на глас.

Дори България се мъчи да открадне малка част от тортата, наречена Ирак. Ако аз завърша ей сега следването си и не си намеря работа тук, ще трябва може би да се прибера обратно, което е еквивалентно на отиване в казармата. А ако армията реши, че може няколко новобранци да задели за помощ на иракските ни войници и аз се окажа между тях? Никак нямам желание да ти кажа…

Бих могъл още 100 реда да пиша, обаче няма смисъл. Ако ти сам не виждаш причините за моето притеснение и дискомфорт, то проблемът едва ли ще е в мен. Това е твоят избор, ти си живееш твоя живот, твоите родители са те възпитали по различен начин. Аз не мога да постигна мир със съвестта си, когато виждам ежедневно масови убийства на невинни хора.