[ Hekt News independent ]

Професор Стивън Джоунс (Department of Physics and Astronomy, Brigham Young University) представя едно от поредните прекрасни разследвания на срутването на кулите-близнаци на 11 септември 2001. На няколко пъти вече започвах и аз темата за този така наречен терористичен акт, който в крайна сметка се оказа да е напълно измислен, скроен и изпълнен от американското управление, което - както само се изразява в Rebuilding America’s Defences, Project for a New American Century - се нуждае от “събитие от калибъра на Пърл Харбър”, за да може да привлече американския народ зад подобни политики. Резултатът беше нападението на две абсолютно невинни държави под претекст, че укривали лидера на Ал Кайда. Да погледнем какво казва Уикипедиа за Ал Кайда:

Al-Qaeda evolved from the Maktab al-Khadamat (MAK) — a Mujahidin organization fighting to establish an Islamic state during the Soviet war in Afghanistan in the 1980s. Osama bin Laden was a founding member of the MAK, along with Palestinian militant Abdullah Yusuf Azzam. The role of the MAK was to channel funds from a variety of sources (including donations from across the Middle East) into training Mujahidin from around the world in guerrilla combat, and to transport the combatants to Afghanistan. The MAK was allegedly aided by the governments of Pakistan and Saudi Arabia, and by the United States, which channeled all of its support via the Pakistani intelligence service, the Inter-Services Intelligence (ISI) Directorate, for the ultimate goal of fighting communism.

Значи все пак САЩ са доста намесени в създаването и финансирането на тази организация. Ами какво пречи и да продължават с това си занимание? Пакистанските тайни служби са доста намесени в историята от 11 септември. Ню Йорк Таймс първоначално изнася доста информация, но след намеса на тайни служби и прочие цензура статията бива скрита. А статията разказва как шефът на ISI, Пакистанските Тайни Служби, е бил на официялна визита в САЩ от 9ти до 13ти септември 2001, а от друга страна е превел сумата от $100 000 на Мохамед Ата, за който се казва че е Mastermind на 9/11. По време на тази официялна визита, в утрото на 11ти, генерал Махмуд Ахмад е закусвал с Джордж Тенет (директор на ЦРУ по онова време), както и още няколко видни политици и шефове на тайни служби. Тази информация не бе отречена, но документите, доказващи я, са засекретени и никой няма право да ги доближи през близките 30 години.

Да се върнем на темата за кулите-близнаци и сграда номер 7. Публикувам няколко снимки на комплекса WTC.

Започваме със строителството на кулите близнаци, чиято система от преплетени стоманени греди е употребена и в сграда #7. Сравнени със строителните работници, тези греди изглеждат огромни. Външната стена съдържа 240 такива, а по средата на сградата е основният носител - 47 колони от масивна стомана. Дори и да успее който и да е самолет да мине през тях и да разруши няколко метра, няма никакво логично обяснение за това, как останалите ще се строшат на прах, ще нарушат няколко от принципите на Нютон и ще изчезнат завинаги.

Следващата снимка задава още един много интересен въпрос, а именно как успя горната част на кулата да падне симетрично надолу, когато вече имаше момент на инерция в посока извън кулата? Коя и как предизвикана сила накара толкова голямо парче стомана и бетон да докажат глупостта на Нютон, който си мислел, че създава закони на физиката?

Последната снимка разглежда сграда номер 7, която се срути в 17:25 местно време, тоест няколко часа след като близнаците се срутиха. Тя не бе засегната нито от самолет, нито от предишните срутвания, а пожари почти нямаше в нея. Лари Силвърстейн, който наема WTC-комплекса през юни 2001 (дотогава той е бил държавна собственост, тоест на данъкоплатците), го застрахова за 7 млн. долара на кула, сменя всичкия охранителен персонал и заявява в една документация на History Channel, че е наредил на пожарникарите да “дръпнат” сградата - с други думи да я взривят. Повечето, ако не и всички документации по темата 9/11 имат извадката от този филм в себе си. Но ето и двете снимки - кулата в здравословно състояние и след това тленните останки, които по незнайна сила се събират на прекрасна за изчистване купчинка.

Има и учени, които са анализирали температурите по време на и след взрива, сеизмичните данни, сили, с една дума всичко, което би трябвало да бъде разгледано от едно истинско разследване на това престъпление. Просто човек трябва да потърси малко.

Един от най-добрите източници на информация е www.911blogger.com. Там се публикуват ежедневно новини, нови разследвания, видео и музика свързани с 11 септември. След като организаторите на този “терористичен акт” им се размина, значи няма много шанс за положително развитие в политическите и обществени дела на Америка и Европа. Да не забравяме, че почти същите лица са скрити и зад 3/11 (Мадрид) и 7/7 (Лондон). Какво ли зрелище ще ни предложат като следваща стъпка към световната тирания? А не е ли по-добре да потърсим вината им сега, докато все още имаме сила, преди да ни наложат още закони, забраняващи ни задаването на въпроси?

Съдейки по интелектуалното ниво на промитите мозъци от обществото, борещи се за глобализъм, вече е твърде късно.

Вече на няколко места чета и гледам много интересни кадри от битките в Ирак. Както изглежда обаче не само военните имат правото да разстрелват невинни хора. От скоро е мода и при частните фирми за сигурност, които са наети от Пентагона да пазят каквото и да е там, да стрелят по невинни хора, че дори и да заснимат материала и да му слагат музикален съпровод - един вид трофей. Както публикувах на www.surrealism.tk преди два-три дни линк към една статия на Дейли Телеграф, която директно свързва английската фирма Aegis Defence Services с тези кадри. Филмчето бе публикувано първоначално на www.aegisIraq.co.uk, но след това фирмата го премахна, защото нанася щети на имиджа им. Същото бе качено от Алекс Джоунс и може да бъде видяно тук. Нямам желание да го коментирам. Толкова престъпления се събраха на една купчина там, че наистина е ужасяващо, как никой не се интересува и как всички се правят на невинни овчици. Както казва един журналист от английския Гардиън, “военно престъпление във военното престъпление”, въпреки че той визира Фалуджа, не това видео. Неговата статия за зверските престъпления в този град също е задължително четиво. А ако човек се поразгледа из интернет за снимки от града след (а пък и преди) американското нападение, просто не е истина на какви картини можеш да се натъкнеш. Не се препоръчва за по време на вечеря.

През последните дни медиите в Германия и други държави на ЕС обръщат сериозно внимание на откритията на Berliner Zeitung за тайни полети през европейски летища на американските тайни служби ЦРУ. Досегашните журналистически разследвания говорят за нарушаване на международни договори, както и за нарушаване на човешките права. От и през летища във Франкфурт, Полша, Румъния, Испания и др. биват превозвани хора, заподозряни в участие в терористични организации. Начални и крайни точки на тези полети са често недекларирани, но официялните от тях са например концентрационните лагери на Гуантанамо и в Кабул.

Историята започна с арестуването на двама тайни агенти на ЦРУ в Италия, които се опитваха да отвлекат един ирански имам. Италианските власти отказаха да освободят агентите или да предадат заподозряния без доказателства на американските власти.

Основния проблем с тези движения и тайни затвори е измъчването на хора, чиято вина по никакъв начин не е доказана, а често дори и без никакви индикации за терористични идеи, членуване в организации и подобни. Един цитат от Берлинер Цайтунг от 25.11.2005:

Die Washington Post kritisierte jetzt heftig die Methoden der CIA. Die Zeitung, die zu Beginn des Monats die Existenz von Geheimgefängnissen aufdeckte, hatte erfahren, wie Geheimdienstmitarbeiter ihre Häftlinge verhören. Dazu gehört es, Gefangene 40 Stunden an Händen und Füßen gefesselt stehen zu lassen oder sie nackt in einer “Kaltzelle” (zirka zehn Grad Celsius) einzuschließen und mit kaltem Wasser zu übergießen. Die brutalste Methode scheint das “Waschbrett” zu sein. Offenbar wird dabei dem Häftling das Gefühl gegeben, er ertrinke. Nach wenigen Sekunden seien die Gefangenen bereit zu sprechen, hieß es.

Цялата статия на Берлинер Цайтунг.
Други статии на вестника, занимаващи се с ЦРУ-акциите.

Преди няколко дни говорих тук за глобалния елит, без да влизам в подробности. За сметка на това вчера открих статия, занимаваща се точно с тези хора, назовавайки част от тях дори по име. Авторът на статията се казва Патрик Ууд, редактор на The August Review. Нямам време да направя сбит анализ на написаното от него, но препоръчвам статията на всеки, който намери време.

Един кратък цитат:

Every bit of thirty-five years of research indicates that there is a relatively small yet diverse group of global players who have been the planners and instigators behind globalization for many decades. The primary driving force that moves this “clique” is greed; the secondary force is the lust for power. In the case of the academics who are key to globalism, a third force is professional recognition and acceptance (a subtle form of egoism and power.)

It is also important to understand that core globalists have full understanding of their goals, plans and actions. They are not dimwitted, ignorant, missinformed or naive.

THE GLOBAL ELITE: WHO ARE THEY?
www.newswithviews.com

След като позапочнах темата за храните в предния пост, сега да продължа малко по нея. На страниците на Индимедия Германия се появи едно доста интересно филмче, занимаващо се точно с тези проблеми. Препоръчвам го за даунлоуд на всеки, въпреки немския език и стоте мегабайта файл. В него са включени няколко части, които без намесата на допълнителни коментари говорят сами за себе си.

Първата част се занимава с така наречените “карти на клиента”, с чиято помощ всеки клиент трупа точки, които рано или късно всеки може да замени срещу продукти. Неспоменаван факт обаче около тези карти е RFID-text-а, скрит под повърхността. С негова помощ всеки от клиентите бива наблюдаван - къде и как се движи, къде живее, какви дрехи носи, колко харчи, за какво харчи. Всичката тази информация бива регистрирана и записана, за да може да се използва, когато фирмата има нужда.

След това екипът на Медийния Университет от Офенбах на Майн, създал този малък документален филм, се обръща към рекламните кампании на веригите магазини. Скрити зад лозунги и рекламни платна, невзрачни индивиди “забавляват” децата, които от своя страна се трупат на опашка при PlayStation-игрите. Няколко интервюта с присъстващите доказват високата степен на безмозъчност на присъстващите гости.

В третата част се говори за месо. Там не става въпрос за някаква вегетарианска пропаганда, ами за обработката на месото в жива и мъртва форма от производителя. Работата никак не е весела, а най-лошото е, че тази обработка е диктувана от диригентската палка на Европейския Съюз.

Следва кратък поглед към живота на един Йога-учител. Съвсем накратко той скицира пътя си до момента, в който той става учител - неговата първоначална антипатия към правенето на странни стойки и кълченето на крака и ръце, пътешествия и т.н. Той говори и за постигането на вътрешен мир като неотменна част към постигането на мир със заобикалящия ни свят.

В последната част, която представлява и половината от 30те минути филм, се представя формулата за решение на проблема с отровната храна. На 1300 м н.в. в Австрия живее земеделецът-бунтовник Сеп Холцер. Неговата земя е като трън в очите на австрийските власти, защото той отказва да спазва каквито и да било предписания за употребата на химия в земеделието. Неговата земя е като джунгла от всякакви зеленчуци и плодове, които растат без ред и подредба, както и без да си вредят. Ежегодно неговата реколта е невероятна, което учудва всички свикнали на ЕС-разпоредби. Сеп Холцер обаче действа не само на локално ниво. Въпреки липсващото му образование, той е често канен гост на конференции, където представя идеи и виждания за здравословен начин на живот, свободно от химия земеделие и нуждата да се погрижим за чудесната ни природа. Негови аграрни проекти са стартирани и работещи в множество страни - Шотландия, Тайланд, Бразилия и др. Той има и разработени планове за засаждането на растителни култури дори и в градски условия. Една от неговите основни критики към днешното общество се състои в грешната система на образование. Както и аз често съм говорил, така и г-н Холцер вижда голяма заплаха в лицето на големите медийни концерни, бълващи блудкава телевизия и безсмислени компютърни игри и филми, промиващи мозъците ни от детска възраст.

Така че който от вас разбира и немски, трябва задължително да погледне това филмче. Пък и дори да не разбирате, един поглед говори доста.

Директен линк към филма
Статията на Индимедия
Инфо за филма от страниците на Медийния Университет, Офенбах на Майн

Европейският съюз извади ново разпореждане, което доста ме учудва, предвид настроенията на гражданите му. Все по-често срещам хора, които ги е страх да си купуват или месо, или зеленчуци, или нещо друго, защото преполагат голямо количество химия вътре. Преди около година последно допустимите нива на такива препарати бяха завишени, което хвърли в сянка качеството на храната. Сегашното разпореждане има за цел да улесни предприятията-производители: чрез премахване на бюрокрацията и контрола върху тези предприятия при използването на химически допълнения. Ами как да знаем дали тези предприятия не ни хранят с най-големите боклуци? Ако се надяваме, че тяхната съвест ще ни пощади - жестоко се лъжем. Най-малкото защото не е един човекът, който взима такива решения. ‘Incorporated’ означава преди всичко колективността на няколко алчни типа, за които няма значение колко хора ще загинат от продуктите им. Виждаме и в Ирак подобни, макар и несвързани с хранителната промишленост.

Вкусът и качеството на хранителните продукти в страните от ЕС са на едно доста ниско, да не кажа - отвратително ниво. Най-скъпите продукти и единствените ставащи за ядене, са тези, които човек направо от селяните-производители може да си купи. Аз направо се замилих да се захвана и аз със земеделие, та да мога да имам храна след време, когато ще имаме избор само измежду ген-модифицирани зеленчуци, плодове, свине и крави. Така че ако имаш баба и дядо, чиито двор на село е пълен с вкусни и сочни плодове и зеленчуци, трябва и да знаеш, че първата цел на ЕС след 2007 ще е подобни имоти и плодородни земи да бъдат ‘Incorporated’.

При новоизграждането на Ирак, няколко фирми бидеха избрани и се сключиха договори, които всъщност би трябвало да доведат до положителна промяна в инфраструктурата, както и изграждането на индустриални комплекси. Неведнъж споменавах фирмата Halliburton като една от избраните. От нейните продукти изведнъж се оказа, че: улици и шосета са изградени на неправилните места, просто поради незаинтересованост към съвета на иракчани; вече има ранени и загинали от неправилно построени индустриални комплекси в петролообработването; фирмата е припрала повече от $ 1 000 000 000 000 за дейности, които не са били планирани, нито са били изпълнени - тоест за нищо.

Пример за престъпна “небрежност” в хранителната промишленост е фирмата Монсанто. И за нея съм говорил вече в предишни постове. Кока-Кола е един от основните експлоататори на южна Америка, Пепси е един от основните замърсители на Близкия и Средния Изток. Индия е първата страна в света, забранила продажбата и производството на тези две напитки, защото независими инспектори по качеството откриват пестициди в тях.

А най-отгоре на пирамидата седят разни организации като Световна Банка, Международен Валутен Фонд, Международна Търговска Организация и т.н. Тези световни величини са най-интересни поради семплата причина, че тях никой не ги е избирал, никой не им търси сметка за нищо, но те контролират търговия, финанси, здравеопазване, (не)развитието на множество държави, с една дума - всичко. А защо? А защо не можем ние да ги контролираме? Те нещо повече от нас ли са?

И да се сетим кой седи на трона в Световна Банка - Пол Уолфовиц. Човекът, дефинирал нападението върху Ирак като ключов момент във външната политика на САЩ. Човекът, посетил и потупал по рамото за добре свършената работа новоизбрани американски директори на затвори из Ирак, които са били уволнени от работните си места в родината си, заради повтарящо се нечовешко и брутално отношение към затворници. Човекът, разработил плана за новия световен ред - Project for a New American Century. Той бе избран единодушно от Европейския парламент да се грижи за развитието на най-страдащите страни в Африка, където хората ежедневно измират от глад, жажда и болести, и където от друга страна природата е заложила най-големите находища на диаманти и петрол. Не случайно от покачването му на директорския стол на Световната банка вече нищо не се чува от Африка - просто той се погрижи процесът на умиране на цели народи да бъде ускорен. А ние ще си носим златата и диамантите, ще гледаме как Дейвид Бекъм или Брус Уилис купуват пръстени за милиони и ще се чувстваме доволни от това, че телевизията ни е промила мозъка.

И пак да попитам: имаме ли нужда от тези организации? Уж те имат за цел да се грижат за правата и свободите на гражданите, а същевременно те са първите, които ги нарушават или които позволяват на определени физически и юридически лица да ги нарушават безнаказано. Ние сме народът, ние трябва да определяме накъде ще върви света, а не група от елитарни богаташки синчета, чиято цел е да заграбят още повече. Малко известен факт към това е, че финансовите резерви на почти всички държави всъщност са в частните ръце на няколко наследствени банкери, които по този начин имат възможността да създават пари от и покрити с нищо. За последните няколко столетия няма промени в този факт. Просто силата на медиите подпомага прикриването му, както и нашето нямо съгласие с него. Последното стъпало преди търсенето на отговорност от тези банкери се нарича Council on Foreign Relations, а през него не може да се мине, просто защото никой от нас неизбраните няма право да търси каквото и да е там.