EU allows the poisoning of food
Европейският съюз извади ново разпореждане, което доста ме учудва, предвид настроенията на гражданите му. Все по-често срещам хора, които ги е страх да си купуват или месо, или зеленчуци, или нещо друго, защото преполагат голямо количество химия вътре. Преди около година последно допустимите нива на такива препарати бяха завишени, което хвърли в сянка качеството на храната. Сегашното разпореждане има за цел да улесни предприятията-производители: чрез премахване на бюрокрацията и контрола върху тези предприятия при използването на химически допълнения. Ами как да знаем дали тези предприятия не ни хранят с най-големите боклуци? Ако се надяваме, че тяхната съвест ще ни пощади - жестоко се лъжем. Най-малкото защото не е един човекът, който взима такива решения. ‘Incorporated’ означава преди всичко колективността на няколко алчни типа, за които няма значение колко хора ще загинат от продуктите им. Виждаме и в Ирак подобни, макар и несвързани с хранителната промишленост.
Вкусът и качеството на хранителните продукти в страните от ЕС са на едно доста ниско, да не кажа - отвратително ниво. Най-скъпите продукти и единствените ставащи за ядене, са тези, които човек направо от селяните-производители може да си купи. Аз направо се замилих да се захвана и аз със земеделие, та да мога да имам храна след време, когато ще имаме избор само измежду ген-модифицирани зеленчуци, плодове, свине и крави. Така че ако имаш баба и дядо, чиито двор на село е пълен с вкусни и сочни плодове и зеленчуци, трябва и да знаеш, че първата цел на ЕС след 2007 ще е подобни имоти и плодородни земи да бъдат ‘Incorporated’.
При новоизграждането на Ирак, няколко фирми бидеха избрани и се сключиха договори, които всъщност би трябвало да доведат до положителна промяна в инфраструктурата, както и изграждането на индустриални комплекси. Неведнъж споменавах фирмата Halliburton като една от избраните. От нейните продукти изведнъж се оказа, че: улици и шосета са изградени на неправилните места, просто поради незаинтересованост към съвета на иракчани; вече има ранени и загинали от неправилно построени индустриални комплекси в петролообработването; фирмата е припрала повече от $ 1 000 000 000 000 за дейности, които не са били планирани, нито са били изпълнени - тоест за нищо.
Пример за престъпна “небрежност” в хранителната промишленост е фирмата Монсанто. И за нея съм говорил вече в предишни постове. Кока-Кола е един от основните експлоататори на южна Америка, Пепси е един от основните замърсители на Близкия и Средния Изток. Индия е първата страна в света, забранила продажбата и производството на тези две напитки, защото независими инспектори по качеството откриват пестициди в тях.
А най-отгоре на пирамидата седят разни организации като Световна Банка, Международен Валутен Фонд, Международна Търговска Организация и т.н. Тези световни величини са най-интересни поради семплата причина, че тях никой не ги е избирал, никой не им търси сметка за нищо, но те контролират търговия, финанси, здравеопазване, (не)развитието на множество държави, с една дума - всичко. А защо? А защо не можем ние да ги контролираме? Те нещо повече от нас ли са?
И да се сетим кой седи на трона в Световна Банка - Пол Уолфовиц. Човекът, дефинирал нападението върху Ирак като ключов момент във външната политика на САЩ. Човекът, посетил и потупал по рамото за добре свършената работа новоизбрани американски директори на затвори из Ирак, които са били уволнени от работните си места в родината си, заради повтарящо се нечовешко и брутално отношение към затворници. Човекът, разработил плана за новия световен ред - Project for a New American Century. Той бе избран единодушно от Европейския парламент да се грижи за развитието на най-страдащите страни в Африка, където хората ежедневно измират от глад, жажда и болести, и където от друга страна природата е заложила най-големите находища на диаманти и петрол. Не случайно от покачването му на директорския стол на Световната банка вече нищо не се чува от Африка - просто той се погрижи процесът на умиране на цели народи да бъде ускорен. А ние ще си носим златата и диамантите, ще гледаме как Дейвид Бекъм или Брус Уилис купуват пръстени за милиони и ще се чувстваме доволни от това, че телевизията ни е промила мозъка.
И пак да попитам: имаме ли нужда от тези организации? Уж те имат за цел да се грижат за правата и свободите на гражданите, а същевременно те са първите, които ги нарушават или които позволяват на определени физически и юридически лица да ги нарушават безнаказано. Ние сме народът, ние трябва да определяме накъде ще върви света, а не група от елитарни богаташки синчета, чиято цел е да заграбят още повече. Малко известен факт към това е, че финансовите резерви на почти всички държави всъщност са в частните ръце на няколко наследствени банкери, които по този начин имат възможността да създават пари от и покрити с нищо. За последните няколко столетия няма промени в този факт. Просто силата на медиите подпомага прикриването му, както и нашето нямо съгласие с него. Последното стъпало преди търсенето на отговорност от тези банкери се нарича Council on Foreign Relations, а през него не може да се мине, просто защото никой от нас неизбраните няма право да търси каквото и да е там.
