Is There An Alternative?
Господин Peter Rabbitson зададе един много важен въпрос в коментарите към предния пост. Благодаря за вниманието и искрено се надявам да не бъда разбран погрешно.
На първо място искам отново да подчертая, че това, с което тук се занимавам, е по-скоро изреждане на информации, които не се споменават в масмедиите. Никога не съм се заблуждавал, че с подобни драсканици мога да променя нещо. Дотук да съм споменал 5-6 от най-повърхностните парчета от пъзела, който се състои от няколко милиарда такива. Единствената им цел е да накарат няколкото човека, четящи блога ми, да се замислят. Нещо, което в случая Кибагами явно не съм постигнал. А тези глобални проблеми имат и влияние на локално ниво и засягат всички ни: ядрените бомби в Сърбия облъчват и части от България, Стара Загора често бива обгазена от горенето на бомби край село Борилово, военните бази на територията на страната и т.н.
Какво можем да направим? Каква е алтернативата? Трудно е да се каже. Нямам готов отговор. Като начална стъпка за всички ни е важно да осъзнаем грешната посока на развитие на този социално-икономическо-военен модел, станал така моден напоследък и носещ странното название “american dream”. В момента няма никакъв напредък в това начинание, а от друга страна поклонниците на този грешен модел напредват в тяхното развитие и в покоряването на мозъците на всички ни. Те имат силата на медиите, те имат силата на икономиката, те контролират политиката и образованието. Политиците, въпреки че би трябвало да са народоизбранници, действат също в тяхна полза, което става ясно от всяко интервю по радио или телевизия. За глобалния елит също вече съм споменавал, както и дадох връзка към статия на човек, който има повече мозък от мен и съумява да ги назове и по име.
След като ние избираме политиците дори и локално, би трябвало да има начин да ги накараме да действат в наша полза, а не в полза на някакви си компании. Не бихме ли могли да осъществим някакъв натиск? От района на Ст. Загора сме избрали определени хора, които трябват да научат, че от тях се изисква повече, отколкото те в момента дават. Ако не искат да работят за нас, значи не са те истинските избранници. Трябва да се възпита едно ново поколение политици може би, с повече съвест и повече морал. Аз не съм образован в тази насока, нямам възможност да правя политика, нямам опит в тези неща. Образованието обаче куца и повечето млади хора не се интересуват от политика, тоест от нещо, което има ефект върху всички ни, защото в последствие всички се подчиняваме на закони, написани от тези политици. Когато те действат срещу нас, ние сме длъжни да го знаем и да изразим нашето несъгласие и евентуално да дадем алтернатива.
А в момента всички биват възпитани да не задават въпроси и да не дават възражения. Да си гледат сериала или музикалната телевизия и да си мълчат. Телевизията изкривява реалността, променя исторически факти в полза на определени манипулации и ни сервира това, което сме искали да видим. Имаме и локални вестници, телевизии и други медии. И към тях можем да се обърнем с въпросите си. Но докато сме двама-трима, нищо няма да стане. Изисква се систематизирана и повтаряща се атака, докато получим резултат. Ние всички трябва да се отърсим от зимния сън, в който сме потънали като в плаващи пясъци, защото в един момент ще потънем до темето и ще загинем.
Да обобщя с няколко думи казаното:
1. Ние трябва да осъществим контрол над тези, които избираме, и които правят законите, важащи за нас. Също и да ги сменяме незабавно, когато откажат да действат в наша полза. Протестът е на път да се превърне в нещо забранено, така че трябва да действаме скоро.
2. Ние трябва да бомбардираме медиите, не както Джордж Буш изисква бомбардировка с depleted uranium върху централата на Al Jazeera, а с въпроси. Да упражним правото си на свобода на словото, което скоро също ще бъде забранено със закон.
3. Ние трябва да се образоваме, защото системата няма полза от това и няма да го направи вместо нас.
Така че четете, четете и между редовете, информирайте се. Политиците също са хора, също са посещавали университетите, в които и ние сме следвали. Не са недосегаеми, какъвто и имунитет да си сложат. Те могат да променят нещо, но това ще стане само, когато ние искаме промяната и когато я искаме силно и ясно, а не само по блогове.
Аз съм отворил магазин в центъра на Берлин, където общувам с хора, където има контакт помежду ни. Това е моят начин да помагам за разпространението на по-важната информация. Търся и други начини да накарам обществото да си отвори очите и ушите и използвам всяка възможност за придвижване стъпка по-напред по този труден път. Лошото е все още, че голяма част, която има и повече власт и повече гласност от мен, ме има за ненормален и се опитва да ме стъпче в калта. Затова, Кибагами, по-добре се образовай, преди да се опитваш да ме накараш да се откажа.
Всеки има достъп до информация, но никой не я търси. Защо сами се натиквате в тинята и си мислите, че правите здравословни кални бани?
Господин Rabbitson, аз критикувам и казвам собствени мисли по определени въпроси, уви - не предлагам алтернатива. А какво правят така наречените журналисти в днешно време? Има ли критика или поне поставяне на въпроси от тяхна страна? Май за тях е по-важно колко операции на носа има Майкъл Джаксън, отколкото количеството избити невинни деца по света.
