[ Hekt News independent ]

Преди няколко дни в град Самарра бе почти изцяло разрушена джамията на имам Хади. Веднага последваха новинарските емисии с измислена информация, че този терористичен акт е извършен от сунити срещу шиити. Така наречени “експерти” стовариха един камион сведения, че двете различни народни групи имат разногласия и по теологични въпроси, та резултатът е последвалата експлозия.

Ако човек обаче поразгледа проблема и от други гледни точки, то веднага се появява сянката на съмнение във верността на нашите писачи на новини. Нашите в смисъл на “западния и демократичен” свят. Muslim-Markt например ни запознава много подробно с историята на светите мощи, намиращи се в джамията. Според историята и според вярванията няма никаква причина сунитите да атакуват нещо, което е свято и за тях. От друга страна според очевидци и откъслечни информации от мейнстрийм-пресата се забелязват странни движения около самото място в деня на атаката. Движения на Iraq National Guard - наименование силно американско, какъвто е и контролът над него. Досега няма доказателства, че те точно са заложили експлозивите, но доста индикатори сочат към верността на това твърдение.

При подобни ситуации е добре да си зададем въпроса кой печели от цялата работа. Американското робство над Ирак е в пълен ход - петрол и инфраструктура, здравеопазване и образование биват приватизирани и закупени за жълти стотинки от американски и западно-европейски фирми. Дали това е волята на народа е доста спорно. Когато народът реши да протестира мирно, някой винаги си го отнася. Видеото от един предишен пост описва доста красноречиво една такава ситуация. (Между другото, и трите деца на възраст между 13 и 16 години са вече мъртви.)

Колкото по-малко протестиращи срещу разграбването на държавата им има, толкова по-добре за окупационните сили. А как най-лесно да разсеяш народа от очевидните неправди? Като насъскаш етническите групи една срещу друга. Така печелиш от намаляването на общия брой потенциални протестиращи и същевременно продължаваш с пълна сила приватизационния и корупционен процес, докато имаш пълна власт и докато успееш да инсталираш псевдонародоизбранници, които представляват собствените ти корпоративни интереси.

Ние в Европа и Америка сме доста свикнали на нашите режими. Или по-скоро сме се оставили да ни водят за носа, защото медиите ни ни засипват с ненужна информация. Но на един човек, на когото право, правосъдие и ред са му важни, трудно можеш да му наложиш волята си, особено когато тя ще му донесе още повече несгоди. При нас псевдонародоизбранниците просперират и стоят на кормилото на властта. Обличат се със скъпи дрехи, модни фризури и тям подобни финтифлюшки. Обявяват се състезания за най-красив/а депутат/ка, имаме си и Биг Брадър (впрочем това е кошмарът на един велик писател) и всичко е тип-топ. А че средното интелектуално и културно ниво пада като камък и вече е под нулата няма никакво значение. При нас не е нужно да бъдат насъсквани едни етнически групи срещу други - ние всички се подчиняваме безмълвно и следваме казаното по телевизията без дори и намек да се позамислим за него.

А в Ирак толкова престъпления се насъбраха, че съдът в Ден Хааг ще има да заседава нон-стоп в близките 20 години. Но за съжаление на нас ни липсва вече малкото мозък, който ни е нужен да прогледнем и видим, какво се крие зад “демокрацията”. Да я прокламираш е лесно, а как ще я организираш и доведеш до работеща система? Чрез тероризъм няма да стане,а и с “борба срещу тероризъм” също. А още по-малко, когато не спазваш елементарните принципи, лежащи в основата на термина “демокрация”.

Историята се оказва материя по-гъвкава и от гума. Навсякъде из медиите и съответно из нашите мозъчни сигнали тя бива въртяна, сукана, разтегляна, разкъсвана и т.н. Много от точките, които биват изрязани от медиите съм споменал вече - Саддам & САЩ, Афганистанските лидери & САЩ, Хитлер & САЩ, Осама бин Ладен & САЩ… Както се вижда САЩ имат доста дебел пръст в тази - да я наречем - ‘тайна история’. В много от техните начинания пръв помощник е била Британската Империя, както е и до днес. Така през далечната 1948 година водещи бизнесмени и политически представители на тези две страни се събират да решат какво да правят с евреите, избягали от нацистите. Проблемът е бил, че те няколко милиона са наброявали вече и че никой не ги е искал в собствената си страна: САЩ още по време на войната връщат корабите с евреи обратно към Германия, при това по молба на техните евреи. Приблизително същото се случва и в Англия.

След не много дълъг размисъл Първият Ционистки Конгрес получава задачата да изгради израелската държава - това почти и като подигравка срещу истинските евреи, защото според тяхното вярване синът Божи ще изгради държавата за евреите, а не някакви си дебели чичковци, които просто много пари имат и жажда за още повече. Като място бива избрана бившата английска колония Палестина, а като средство за запазване на властта на ционистите* се дават множество оръжия. Те съответно не само си запазват властта, ами и успяват да поробят така или иначе бедстващото население там.

И така, чрез ежедневно всяване на страх пред израелската мощ под формата на атаки с хеликоптери, танкове и ракети, на палестинците постепенно не им остава друга възможност, освен да прибягнат до радикални методи. Западът, колкото и да се тупа в гърдите, че бил демократичен, при такова откровено употребление на фашистки методи от страна на Израел си затваря очите и не се намесва. А израелският народ бързо забрави, че съвсем същите методи и от Хитлер бяха употребявани. Историята дотук толкова е нагъната и намачкана, че стотици хиляди хора изпопадаха от нея и също толкова престъпления изчезнаха в небитието.

Стигаме и до последните избори в Палестина. Абсолютно мнозинство печели единствената партия, която твърдо и открито не признава легитимността на Израел и чиято главна цел е унищожението на тази държава. Явно има някаква причина за успеха им, не може просто ей така повече от половината народ да е решил да гласува за тях. Всеки, който има минимална представа от действията на израелските полиция и армия срещу палестинци, може да си представи също, че няма палестинец или палестинка, които да не са загубили роднина, приятел, учител, съсед или просто познат в резултат на ежедневните нападения.

А къде изчезна демократичния дух? Народът е избрал някого, къде е респекта към този факт? Демократичността на изборите в Палестина е с абсолютна сигурност на доста по-високо ниво от тази в САЩ, Израел и др. Но не - сега половината свят обмисля санкции срещу палестинския народ, сякаш те са виновни. Израелските министри се шегуват по темата Хамас. Дов Вайсглас, главен съветник на министър-председателя на Израел, шокира за втори път с уникално чувство за хумор: “Ще поставим палестинците един вид на диета! Няма да ги уморим от глад, но ще ги накараме да поотслабнат малко”. Тоест данъчните постъпления, които принадлежат на народа на Палестина, няма да им бъдат изплащани. Палестинците, които така или иначе през последните 150-200 години не са имали никакъв шанс да организират държавата си заради намесата на външни сили, ще бъдат подложени на нов вид икономически терор - абсолютна изолация от страна на тези, които иначе се борят срещу тероризъм. Съдбата на палестинците е да гладуват и да умират един по един, което се явява и основна цел на нашите велики политици.

Борбата срещу тероризма си е набелязала за мишена всички по-слаби и беззащитни държави. Тя няма изгледи да и може би никога няма да приключи, както казва един от основните й инициатори.

_____________
*да се прави разлика между евреи и ционисти е важно. Също така държавата Израел не е еврейска, а ционистка. Ционистите нямат нищо против да унищожават милиони евреи по пътя си към заветните им цели. По темата има много книги, който има желание може да попрочете.

Диктатурата има наистина силен сътрудник от дясната си страна - медиите. Но въпреки това все още има хора, за които съществуват известни граници и затова италианската телевизия Sky24 пусна един клип, заснет от войници в Ирак. Нечовешкото отношение към тези деца е за съжаление една малка част от ужасяващото ежедневие на иракчани. След като 20 години търпяха диктатора, насаден на трона с американска помощ, сега им се налага да търпят и американските окупатори, които никак не се и замислят да прекратят този холокаст. Оставям на вас да прецените, дали показаното във видео-клипа е оправдано или не.

Download [ 2,9 MB ]

Какъв тип диктатура ни води в момента? Политическа, икономическа, медийна? Смесица от всички взети заедно?

ннаме примерно коментира към един предишен пост:

според мен живеем в медийна диктатура, не политическа. командите откъм дърпашите конците зависят от CNN как ще ги преразкаже. американския народ сам се мотивира да се се бори с “тероризма” и “злото”, никой не го принуди. когато страстите охладняха обаче политиците не бързат да се огънат и да се изтеглят от Ирак (което би довело до гражданска война между различните етноси)

Аз не съм съгласен с това виждане за медийното влияние. Със сигурност те играят важна роля в диктатурата, но при никакви положения не са те хората, които ръководят ситуацията. Безкрайната сила на икономическите гиганти тип Кока-Кола бива силно подценена от всички. Политиците са един вид главни актьори в медиите, а ние имаме правото да ги избираме. Те в крайна сметка никога не се влияят от избирателите си, но за сметка на това една дума от Международния Валутен Фонд е достатъчна да ги убеди в промяната на цял комплект закони. А МВФ е точно сборка на най-силните икономически сили, които нямат нищо общо с нас бедните и простосмъртните.

Повечето хора заподозряха, че зад войната в Ирак не се крие нищо повече, освен осигуряването на американския народ с евтин петрол. Оттам можем да си зададем и въпроса на кого принадлежат петролните фирми - на държавата или на частни лица? Новоизграждането на Ирак е също важен момент. “Добросърдечните американци” помагат на страдащите иракчани и им строят нови сгради и пътища, които най-вече на петролната индустрия ще служат. Обаче същата тази петролна индустрия биде приватизирана и в момента принадлежи на американски фирми. Значи американския данъкоплатец плаща на армията да разруши всичко и след това плаща на американските фирми да построят сгради за американските фирми. Едната от тези фирми принадлежи на Ричард Чейни, но това е страничен факт. Фирмата на бин Ладен и Буш трупа невероятни печалби от транзакциите на другите американски фирми, които профитират от цялата работа - тоест всекиму по няколко кюлчета.

А цените на бензина скокнаха навсякъде по света, цените на останалите енергийни източници се включиха и сега ние всички плащаме повече заради една конспирация.

Каква е ролята на медиите в тази ситуация? Просто да не ни кажат тези 3-4 изречения, които аз написах. Точно обратното - да ни убедят в правотата на нападението. Същото се отнася и за останалите събития, които биват потулени - 11ти септември, 7ми юли, 11ти март, какво става в Южна Америка, какво става в Иран, Израел, Палестина и където и да е. Ние страдаме от убеждението, че нашата система е праведна, честна и единствената функционираща, която трябва да разпространим до всяка точка на света. Истината е обаче точно обратното и ако решим да я разпространим, рискуваме унищожението на планетата.

А дали американския народ е толкова озлобен срещу тероризма е също доста под въпрос. Медиите това ни казват, но аз досега не съм срещнал нито един американец или американка, които да подкрепят тази теза. Тоест аз като не-гледащ телевизия имам всички основания да твърдя противоположното; а това от своя страна доказва тезата за диктатурата от политически тип. Другото, което доказва наличието на диктатурата и което аз неведнъж съм споменавал, е масовия международен протест срещу нападението върху Ирак. Ако имахме демокрация, както ни се казва по телевизия, радио и вестници, политическите водачи трябваше да се вслушат в гласа народен.

Така че диктатурата се диктува от икономиката - сиреч най-големите корпорации и банки, а медиите изкривяват реалността така, че на нас да ни хареса. Аз се чудя как така всички хора възприемат алчността и конкуренцията като основен двигател на общество, политика, икономика и т.н., когато това води при всички положения до момента, в който се изяждаме един друг.

За щастие размислите от предния пост се оказаха безпочвени, но това може и да се дължи на удължаването на The Patriot Act… До 10ти март можем да се успокоим, дано не се наложи да честваме и датата 3/11 заради още едно нечовешко събитие.

А дотогава… университет.

Днес отново ще се отдам на ученолюбиво трудолюбие и като редовен студент ще отида да направя една презентация на Вила Фоскари край Венеция:

Аз трябваше още миналата седмица да съм го направил това нещо, но времето не достигна и за моя милост, така че тази седмица ще съм наред. Тази така наречена вила, която е повече като един замък, е едно възприятно местенце, където можеш да хвърлиш въдица в реката един вид от прозореца си. Да не споменаваме за невероятния парк и всички прилежащи към селското спокойствие елементи. Архитектът Паладио е имал доста сива материя в тиквата си и резултатът от неговите планове радва окото и до днешни дни.

Един ден ако река да си строя къща, задължително ще пратя архитекта й да попрочете “Quattro libri dell’Architettura” на същия този Андреа Паладио, за да знае как точно стават нещата… Ако не се е запознал с този материал, разбира се.

А сега е време да тръгвам към метрото. Стискам си палци да не ми задават глупави въпроси днес.

На 11ти септември 1991 Джордж Буш-старши като първи президент в историята обявява официялно “Новия световен ред”, на който бе даден силен начален тласък тогава чрез войната в Ирак, но и който получи много по-силен и много по-качествен тласък чрез 11ти септември 2001 от тогавашния президент - а именно синът на Буш-старши.

Въпреки че не обичам да се навъртам около “окултното”, с няколко колеги наблюдаваме обаче датите на събитията от световна величина. Съвпаденията може и да са само съвпадения, но си заслужава и едно-две повдигания на вежди и размисъл.

Колкото и странно да звучи и дори и ние да не го правим, явно нашите лидери намират някакво удоволствие в окултни занимания. The Bohemian Grove е едно от тези места, където ежегодно се провеждат церемонии, в които присъства и жертвоприношението на човек. Според организаторите жертвата е просто кукла, но на една от малкото излезли от това място снимки се виждат съвсем ясно множество белокожи индивиди, облечени в елегантни шлифери и носещи тайнствени черни ръкавици, а на голяма маса пред тях лежи чернокожо момче на видима възраст най-много 13 години, вързано за нея. Което също така никак не прилича на кукла.

Всяко лято, най-големите държавни водачи - политически и икономически - се събират там на питие и разтуха. Там се е зародила също така и идеята за атомната бомба, а по принцип там се водят разговори в неофициялна обстановка за бъдещето на населението на земята. Алекс Джоунс от www.prisonplanet.com успява преди няколко години да проникне на територията на събранието и да запише на видео част от една церемония. На неговата страница могат да бъдат видяни множество клипове по тази тема, както и да бъдат закупени неговите документални филми. Част от тях се намират и в архива на www.alCIAda.net.

На този втория сайт открих една много странна таблица на събития и дати. Най ме стресна съвпадението между 9-11 (11ти септември 2001) и новата дата, на която Осама бин Ладен праща ново съобщение - 1-19 (19ти януари). Същевременно в него става въпрос за ядрена атака и странно как град Чарлстън се озовава в центъра на упражнение по кризисен мениджмънт точно около случай с ядрена атака. Също за някакво упражнение войници биват стационирани на около 100 мили от Остин (Тексас).

На 31 януари упражнението започна. Днес беше речта на Джордж Буш, в която той обяви официялно, че външно-политическият курс, който той поддържа от началото на първия си мандат, ще бъде продължен и дори може би изострен. Утре е годишнината от “злополуката” със совалката Колумбия около Тексас, а вдругиден изтича продължението на Patriot Act - нещо, което Джордж-младши доволно си взе назаем от национал-социалистите.

Да не забравяме, че около 9-11 Ню Йорк и 7-7 Лондон също се въртяха упражнения в кризисен менджмънт в случаи на тероризъм.

След днешната реч на президента, демократите доста са се напрегнали и се дочуват дори и тук ясно негодуващи гласове. За да им запуши устите на него ще му трябват доста “силни” аргументи и една атомна експлозия в Тексас ще му изчисти всякакви препядствия от пътя. Както се случи и с експлозиите в лондонското метро. Тъкмо се чуха от сцената на поп-музиката критики към политическия курс на G8 и хоп! гръмна работата и всички си затвориха устите пред заплахата “тероризъм”, който всъщност същите тези политици организират.

Дано да не се окажат оправдани тези размисли!