Днес продължава медийното мълчание относно скандалните репортажи по CNN Showbiz Tonigh. Въпреки това хилядите зрители на шоуто успяха сами да разпространят новината, а резултатът от онлайн-проучването регистрира повече от 50 000 участници, 84% от които са съгласни с твърдението на Чарли Шийн. Както и се очакваше, неоконсервативни сайтове започнаха веднага да плюят по известния актьор. Никой не дръзва обаче да се занимае с фактите, които Шийн споменава по CNN.
Предаването на CNN Shobiz Tonight бе първото да заговори открито за съмнения във вярността на официялната теория за 11ти септември 2001. Като гости за разговора бяха поканени известният Холивуд-актьор Чарли Шийн, радиоводещият Алекс Джоунс от Тексас, писателката Ерика Джонг и др.
Развитието на събитията от последните дни предизвиква едно силно чувство на тревога у мен. Докато ние си чешем езиците ситуацията се развива към една истинска световна ядрена война между САЩ, Китай, Северна Корея, Индия, Пакистан, Иран и Израел. Кой с кого срещу кого засега не е съвсем ясно. Само за един дует е сигурно - Израел и САЩ.
Американската пропагандна машина заработва отново на пълни обороти. Собствениците на фабрики за оръжия потриват вече доволно ръце, предвкусвайки дебелата печалба, която ще надерат от войната срещу Иран.
И отново се появява г-жа Кондолиза Райз, за да ни каже накъде духа вятъра. И какво ни казва? Иран бил гнездото на тероризма.
Изменящото се Човечество
През 1968 западните индустриални държави се намират пред прага на духовно, психологическо и политическо преустройство. За пръв път основите на обществото биват поставени под съмнение. Студентски демонстрации и размирици разтърсват големите европейски градове, Париж преживява извънредно положение. Едно събитие от тази година остава остава на заден план – основаването на Римския клуб (Club of Rome). Няколко години по-късно организацията се превръща във всеобща тема: Клубът поставя човешката ценностна система под съмнение.
Напречно сечение на световния елит
В началото бе една среща в Academia dei Lincei в Рим: Aurelio Peccei, индустриалец от Италия, и Alexander King, директор на науките, технологиите към OECD (Organisation for Economic Co-operation and Development), разработват заедно идеята за основаването на нова организация. Нейната цел трябвало да бъде “всеобща грижа и и отговорност за бъдещето на човечеството”. Членовете трябвало да представляват напречно сечение на световния елит: от сферата на културата, науките, индустрията и значими представители на обществния живот. Общия брой на членовете не трябвало да надхвърля 100, като политици нямат право на участие.
Веднага след основането се приема един основен принцип, който трябва да предотврати превръщането на клуба в безсмислено място за дебати в рамките на огромни конференции: докладите на организацията не трябвало да отговарят на най-малкия общ знаменател на участниците в нейните събрания. Поради тази причина клубът натоварва водещи и световно признати учени със своята мисия и използва обществената тежест на своите членове, за да получат резултатите необходимото им внимание.
Един доклад с историческо значение
Най-значимия доклад на Club of Rome излиза през 1972 година наяве. Той се появява под формата на книга със заглавие “Границите на растежа”. Книгата е съставена от Dennis Meadows, учен към Massachusetts Institute of Technology. С помоща на математически модел, който взема под внимание най-различни влиятелни величини, и компютър успешно е създадена симулация бъдещето развитие. Резултатите са потресаващи: за пръв пьт научно изследване успява да покаже, че досегашното икономическо правило, а именно, че постоянният растеж води до неограничено благоденствие, е грешно. Ресурсите като суровини, енергия, земя и т.н. са ограничени и поставят точна граница на икономическия растеж. Докладът рисува доста мрачна картина на бъдещето: поради постоянното намаляне на ресурсите се срива индустриалната продукция и оскъдните земя и вода водят безвъзвратно до световен глад – и всичко това в най-близко бъдеще: до 100 години би трябвало да бъде достигната границата на икономическия растеж.
Докладът получава сериозна критика и не бива вземан под внимание при важни политически и икономически решения, но благодарение на Club of Rome добива популярност сред множество от обществени кръгове. Това, че една голяма част от прогнозите в доклата не стават реалност, е последствие от самия доклад: той успява да предизвика преосмиляне на проблемите в главите на хората. Така например това преусмисляне се изразява в по-пестиливава употреба на суровини и енергия. В крайна сметка докладът може да бъде описан като “self destroying prophecy”, едно предсказание, което не се сбъдва само поради факта, че предупреждението е взето насериозно и води до преосмисляне на човешката дейност.
Веднъж вече говорих за проф. Стивън Джоунс , който разглежда теорията за експлозиви в кулите-близнаци. В една от лекциите си той апелира към свои колеги учени и инженери да разгледат и те случая, за да може да се обсъди колкото може по-обективно този вариант. От друга страна е повече от ясно, че от медии или държавни организации подкрепа или поне обръщане на внимание не може да се очаква. А теорията, която съвсем скоро ще се превърне в доказан факт, е ключова за разнищването на конспирацията зад 11ти септември. Това ще докаже намесата на правителството и президента в тероризъм от най-грозна класа и ще обясни до голяма степен “тероризма”, заради който нашите права биват орязани, както и който предизвика смъртта на милиони хора из Южна Америка, Африка, Близък и Среден Изток.
Други учени също започнаха да разглеждат темата. Проф. Джуди Уудс от Клемзън Юнивърсити публикува наскоро един сайт, в който тя разглежда The Case for Controlled Demolition. Също така тя доказва безсмислието от физична гледна точка на някои ключови твърдения на официялната теория за 11ти септември. Проф. Джоунс обаче споменава за свои колеги, които се страхуват за работното си място и затова не обсъждат тази тема на глас. Надявам се от друга страна да се появят все повече и повече хора от този тип, защото те са единствените, които имат знанието и авторитета да разглеждат проблема от научна гледна точка.
Пионерът в тази насока е проф. Дейвид Рей Грифин, за когото също вече съм говорил. Негов анализ на събитията може да бъде видян ето тук. Проф. Грифин е също така и автор на няколко книги по темата, както и на списъка от “115 лъжи от официялния репорт“.
Според официялната теория горящият бензин е достигнал толкова висока температура, че стоманените колони на кулите-близнаци се огънали и целите сгради се срутили. На снимката тук се вижда прекрасно колко висока е температурата - дори и човек* не може да се опари, а официялната теория стига дотам да твърди, че дори паспортът на един от терористите е бил намерен сред руините. Колко от вас са учили поне малко физика в училище? Замислете се: има ли вариант поради политически причини някои от основните закони на тази наука да откажат действието си? Как уникалната стомано-бетонна конструкция може да бъде срутена за време, което й е нужно за свободно падане?
NIST (National Institute for Standards and Technology) провежда няколко теста, чиито резултати не бяха публикувани, разбира се. Учени от тази организация създават умален модел на двете кули, като при това игнорират силата на стоманената конструкция. При удар в този модел, съответстващ на удара от самолетите в кулите, и съответния пожар, предизвикан от горивото на самолетите, така желаното срутване не се случва. Просто физичните закони си действат безотказно, а официялната теория е просто невъзможна.
———
От тази снимка има и много по-качествена версия, където ясно се вижда жената, стояща в оградената с червен правоъгълник зона. Гуугъл “wtc 911 woman”.
Тази снимка бе първата от серия нечовешки изпълнения на американската армия. Човекът на нея, Али Шалал ел Каиси, като по чудо успява да преживее мъките, на които е бил подложен и основава Асоцияцията на жертви от американските затвори. Според него измъчването на затворници в Абу Грейб е било забавно ежедневие за американските войници. Аз лично съм виждал снимки, които същите тези войници правят и които те показват като трофеи у дома, чието съдържание трудно може да се опише с думи, а публикуването им би ме отвратило. Едно най-обикновено търсене на снимки с гуугъл или пик-сърч с думите “Iraq” и “fuck” доставя незабавно (не)желания резултат.
Али Шалал ел Каиси дори има смелостта да застане пред камерата на италианската телевизия Rai24 и да разкаже за преживяното от него. Описаните методи на мъчения пасват идеално на нашите представи за това, какво турците навремето са правели с българите. Кръвожадността не е по-малка, а фантазията на днешните американски войници е доста “по-плодородна”.
“Вълкът кожата си мени, но нрава си - не” е казал народът, което и в този случай отразява идеално ситуацията. Нечовешките отношения към затворници съществуват и на територията на САЩ, просто мащабът им е малко по-малък. В Ирак няма кой да контролира толкова, а медиите така или иначе имат за цел единствено да оправдаят инвазията и окупацията.
За нас е време да се събудим и да накараме управляващите ни да прекратят с всички нелегални действия на териториите на всичи по-бедни страни, защото в един даден момент целият останал свят, който значително ни превъзхожда числено, ще се надигне и ще ни го върне тъпкано, и тогава ще бъде късно за мирно решение на проблемите.
Един кратък цитат от интервюто с Али Шалал ел Каиси: “Те ме попитаха дали виждам американците като освободители или окупатори.” Този въпрос разкрива идеално глупостта на американските военни. Как можеш да затвориш някого в най-отвратителния затвор на света (след Гуантанамо), да го третираш по-лошо и от животно и да го попиташ за накрай дали се чувства свободен?
TORTURE IS TERROR! Или се бориш срещу тероризъм, или правиш тероризъм сам. Американското управление има дългогодишен опит в организирането на терористични акции. Напоследък все повече и повече държави променят законите си, като наблягат на опасността от тероризъм. Какво правят, когато няма тероризъм, срещу който тези закони да намерят приложение? Правят терор, а ние си го отнасяме.
Препоръчвам на всеки да прочете поне частта от интервюто с Али Шалал ел Каиси, публикувана на сайта на Rai24. Също там може и видео да се гледа.
Get free blog up and running in minutes with Blogsome | Theme designs available here