Club of Rome
Изменящото се Човечество
През 1968 западните индустриални държави се намират пред прага на духовно, психологическо и политическо преустройство. За пръв път основите на обществото биват поставени под съмнение. Студентски демонстрации и размирици разтърсват големите европейски градове, Париж преживява извънредно положение. Едно събитие от тази година остава остава на заден план – основаването на Римския клуб (Club of Rome). Няколко години по-късно организацията се превръща във всеобща тема: Клубът поставя човешката ценностна система под съмнение.
Напречно сечение на световния елит
В началото бе една среща в Academia dei Lincei в Рим: Aurelio Peccei, индустриалец от Италия, и Alexander King, директор на науките, технологиите към OECD (Organisation for Economic Co-operation and Development), разработват заедно идеята за основаването на нова организация. Нейната цел трябвало да бъде “всеобща грижа и и отговорност за бъдещето на човечеството”. Членовете трябвало да представляват напречно сечение на световния елит: от сферата на културата, науките, индустрията и значими представители на обществния живот. Общия брой на членовете не трябвало да надхвърля 100, като политици нямат право на участие.
Веднага след основането се приема един основен принцип, който трябва да предотврати превръщането на клуба в безсмислено място за дебати в рамките на огромни конференции: докладите на организацията не трябвало да отговарят на най-малкия общ знаменател на участниците в нейните събрания. Поради тази причина клубът натоварва водещи и световно признати учени със своята мисия и използва обществената тежест на своите членове, за да получат резултатите необходимото им внимание.
Един доклад с историческо значение
Най-значимия доклад на Club of Rome излиза през 1972 година наяве. Той се появява под формата на книга със заглавие “Границите на растежа”. Книгата е съставена от Dennis Meadows, учен към Massachusetts Institute of Technology. С помоща на математически модел, който взема под внимание най-различни влиятелни величини, и компютър успешно е създадена симулация бъдещето развитие. Резултатите са потресаващи: за пръв пьт научно изследване успява да покаже, че досегашното икономическо правило, а именно, че постоянният растеж води до неограничено благоденствие, е грешно. Ресурсите като суровини, енергия, земя и т.н. са ограничени и поставят точна граница на икономическия растеж. Докладът рисува доста мрачна картина на бъдещето: поради постоянното намаляне на ресурсите се срива индустриалната продукция и оскъдните земя и вода водят безвъзвратно до световен глад – и всичко това в най-близко бъдеще: до 100 години би трябвало да бъде достигната границата на икономическия растеж.
Докладът получава сериозна критика и не бива вземан под внимание при важни политически и икономически решения, но благодарение на Club of Rome добива популярност сред множество от обществени кръгове. Това, че една голяма част от прогнозите в доклата не стават реалност, е последствие от самия доклад: той успява да предизвика преосмиляне на проблемите в главите на хората. Така например това преусмисляне се изразява в по-пестиливава употреба на суровини и енергия. В крайна сметка докладът може да бъде описан като “self destroying prophecy”, едно предсказание, което не се сбъдва само поради факта, че предупреждението е взето насериозно и води до преосмисляне на човешката дейност.
