Club of Rome
Изменящото се Човечество
През 1968 западните индустриални държави се намират пред прага на духовно, психологическо и политическо преустройство. За пръв път основите на обществото биват поставени под съмнение. Студентски демонстрации и размирици разтърсват големите европейски градове, Париж преживява извънредно положение. Едно събитие от тази година остава остава на заден план – основаването на Римския клуб (Club of Rome). Няколко години по-късно организацията се превръща във всеобща тема: Клубът поставя човешката ценностна система под съмнение.
Напречно сечение на световния елит
В началото бе една среща в Academia dei Lincei в Рим: Aurelio Peccei, индустриалец от Италия, и Alexander King, директор на науките, технологиите към OECD (Organisation for Economic Co-operation and Development), разработват заедно идеята за основаването на нова организация. Нейната цел трябвало да бъде “всеобща грижа и и отговорност за бъдещето на човечеството”. Членовете трябвало да представляват напречно сечение на световния елит: от сферата на културата, науките, индустрията и значими представители на обществния живот. Общия брой на членовете не трябвало да надхвърля 100, като политици нямат право на участие.
Веднага след основането се приема един основен принцип, който трябва да предотврати превръщането на клуба в безсмислено място за дебати в рамките на огромни конференции: докладите на организацията не трябвало да отговарят на най-малкия общ знаменател на участниците в нейните събрания. Поради тази причина клубът натоварва водещи и световно признати учени със своята мисия и използва обществената тежест на своите членове, за да получат резултатите необходимото им внимание.
Един доклад с историческо значение
Най-значимия доклад на Club of Rome излиза през 1972 година наяве. Той се появява под формата на книга със заглавие “Границите на растежа”. Книгата е съставена от Dennis Meadows, учен към Massachusetts Institute of Technology. С помоща на математически модел, който взема под внимание най-различни влиятелни величини, и компютър успешно е създадена симулация бъдещето развитие. Резултатите са потресаващи: за пръв пьт научно изследване успява да покаже, че досегашното икономическо правило, а именно, че постоянният растеж води до неограничено благоденствие, е грешно. Ресурсите като суровини, енергия, земя и т.н. са ограничени и поставят точна граница на икономическия растеж. Докладът рисува доста мрачна картина на бъдещето: поради постоянното намаляне на ресурсите се срива индустриалната продукция и оскъдните земя и вода водят безвъзвратно до световен глад – и всичко това в най-близко бъдеще: до 100 години би трябвало да бъде достигната границата на икономическия растеж.
Докладът получава сериозна критика и не бива вземан под внимание при важни политически и икономически решения, но благодарение на Club of Rome добива популярност сред множество от обществени кръгове. Това, че една голяма част от прогнозите в доклата не стават реалност, е последствие от самия доклад: той успява да предизвика преосмиляне на проблемите в главите на хората. Така например това преусмисляне се изразява в по-пестиливава употреба на суровини и енергия. В крайна сметка докладът може да бъде описан като “self destroying prophecy”, едно предсказание, което не се сбъдва само поради факта, че предупреждението е взето насериозно и води до преосмисляне на човешката дейност.
ауу чак сега забелязвам, че съм пропуснала един параграф от антикопирайта а друг се появява два пъти. и си ми го писал в коментара и аз - пак!
почти не гледам в екрана като пиша защото имам страшни проблеми с очите, но ще гледам да фиксна това.
Comment by r.m — 2006, March 12 @ 2:04 pm
axa ko bilo?
Comment by Xea — 2006, March 13 @ 12:38 am
споко куме, туй съобщенийце е за мен…
а бтв за тез хора тука club of rome, те навремето издали няква книга (забравих как се казва, нещо във връзка с 2000), в която са задали някви данни за изчерпването на ресурсите. та тези данни се оказаха в последствие невярни, та хорицата потънали леко в едно неловко положение. ти имаш ли някаква информация за това?
Comment by Georg Hekt — 2006, March 13 @ 11:34 am
da znam ia , ‘the world in 2000′ ili neshto ot sorta. Prognozite ot purvata kniga sushto se okazvat greshni v posledstvie:) tova se dulji na modelite, koito se izpolzvat. te izsledvat budeshteto s parametri ot nastoishteto i se priema, 4e ne nastupvat koi znae kakvi promeni, koeto na praktika e nevuzmojno, zatova ne se i vzemat naseriozno v politi4eskite, ikonomi4eskite i ot4asti akademi4eskite sredi.
ideiata oba4e e druga. tova e purvia opit za neshto, koeto v posledstvie ste bude nare4eno ‘ustoi4ivo razvitie’ , vklu4vashto v analiza i budeshtite pokolenia. Osnovnia akzent na takuv vid izsledvane e da pokaje kude ima bolno miasto i da predade tezi indikatori po-natatuk, v slu4aia kum horata, koito sa i pri4inata tezi modeli da ne prognostitzirat to4no realnoto budeshte. budeshteto e takova kakvoto si go napravim. no ako se pozamisliame po-4esto moje i da imame niakakva predstava kakvo vsushnost pravim.
tzelta na tezi knigi, analizi e da nakara horata da si zadavat vaprosi, no ne i da im dava otgovori.
Comment by xea — 2006, March 13 @ 5:34 pm
пак опряхме до момента, в който хората трябва да си задават въпроси. лошото на настоящето ни е, че ние имаме медии, които задават и отговарят въпроси вместо нас. всички тук знаем, колко добри въпроси и отговори медиите предават.
как да убедиш някого, че мисленето е основна част от човешката природа и че ако се лишиш от него то ти вече не си човек?
Comment by Georg Hekt — 2006, March 14 @ 11:59 am
v ljr-то май има специалисти в тая област, геолози, математици етц и биха се произнесли компетентно само че все не намирам време да се блогвам напоследък. това обаче ще е интересно да го пусна там тия дни и дано получи ответ.
Comment by rahenna — 2006, March 14 @ 6:57 pm