[ Hekt News independent ]

Кристина ме попита вчера нещо, което и аз се питам…

В Афганистан нещата не са по-розови отколкото в Ирак и това е известно на всички ни. Интересен (а и еднозначен) факт е, че всеки път, когато се стигне до размирици между афганистанци и американци, при които американските “освободители” застрелват няколко цивилни, си го отнася някой, който няма нищо общо със съответната ситуация. На нас ни се казва, че талибан-терористи-партизани застреляли или взривили няколко западно-европейци и/или американци. Никой не споменава обаче, че всеки път жертвите са лекари, независими журналисти, правозащитници, дейци от помощни организации и подобни противници на US-инвазията.

На мен лично, а и на Кристина, работата доста ни мирише. Откъде накъде талибаните ще знаят, кого точно да убият? И как така точно тези същите хора са и единствените, които помагат по някакъв начин в тежката ситуация там, да не говорим, че те само предават информация за реалността, а и са противници на американските военни действия? Един вид талибаните запушват устата на тези, които евентуално биха донесли облекчение за афганистанския народ и проблеми за американската армия. Доста хитро.

Към тези съвпадения би трябвало да разгледаме и факта, че в Ирак много войници, журналисти, специални агенти и други бяха убити от “приятелски огън”. Други журналисти бяха отвлечени от не-араби, а техните материали документиращи американските военни престъпления - унищожени.

А днес се говори по радио Германия за клането в град Хадита в Ирак, при което съвсем спокойно може да се говори за военно престъпление, подлежащо на съд. Мислителите в Пентагона се опитват да покрият всичко отново, но министър-председателят на Ирак ал-Малики настоява за разследване на ситуацията. Предполагам, че скоро и за него ще кажат, че не е надежден и ще си сложат нов.

А такива кланета са още по-често срещано явление в Израел - палестинския народ е намалял с не знам вече точно колко милиона. Никой обаче не надига глас на протест срещу това, въпреки че то тече от 1948 година насам.

Политиката на убийствата тече с пълна сила. Защо ли наричаме нас самите цивилизовани, а други мирни народи класифицираме като трети свят?

ReLaunch of the STIGAE rec. hedquarters. Please visit www.stigaemusic.com

Повръща ми се вече, силно ми се повръща… Повръща ми се четейки новини по уеб-страниците на телевизии, вестници и телеграфни агенции. А най-вече ми се повръща от желанието на консуматорите да консумират. Всички са толкова задълбочени в “специална оферта”, “50% намаление”, “по-евтино”… Наистина е отвратително. На консуматорите даже и не им прави впечатление, колко са изглупяли. Целият им интерес се свежда до мобилен телефон, “мода”, глупава музика (ака МТV) и секс.

Докато четях ‘Perpetual War for Perpetual Peace’ на Гор Видал стана дума също за моралния облик на днешната младеж. Примерът в книгата се отнасяше за статия на The Wall Street Journal, която се занимава с морала. Първо ми се струва малко абсурдно, един вестник, който хвали финансови постижения на концерните (които от своя страна са най-често свързани с нещо ужасяващо като уволнението на 10 000 души, замърсяването на единствената питейна вода в някой регион на Африка и други подобни), да се занимава с морала на една нация. Още по-странното е, че този вестник свежда проблема единствено и само до “SEX. SEX. SEX.”*

Надълго и нашироко биват разглеждани сексуални извратености, за да се стигне до извода, че моралът на народа е паднал. А кой бил виновен, се пита човек, за това ниско ниво? Как кой?, отговаря вестника, Онези либерали са виновни за всичко. Дайте ни властта на нас радикалните християни и ние ще забраним всякакъв секс. Един такъв радикален християнин в момента се нарича президент на САЩ и тормози всички останали религии. За негова голяма нерадост, даже дъщерята на вицепрезидента е обърнала веке резбата - Мери Чейни, известна лесбийка, също се напъва да влезе в политиката. Нищо против хомосексуализма от моя страна, тъкмо се замислих, дали случайно тя не би имала повече акъл от баща си и малко повече ‘морал’. Лошото е, че подобни деца биват много стриктно възпитани и те никога не са виждали наистина страдащи хора, страдащи заради политиката на баща й и неговите приятели.

Както и да е. Най-слабо интелигентните прослойки е разбираемо да не разбират толкова от политика и нейните странни движения на заден план. Но защо интелигентните хора не реагират по никакъв начин на настоящото културно унищожение на знание и развитие? Например из Берлин се появиха няколко “скулптури”**, едната от които е един автомобил (2-3 пъти по-голям от нормален, марка Ауди ТТ, материал - сиво-жълтеникава пластмаса), чиято естетическа стойност е някъде далеч под нулата…. Може би нула по Калвин. Въпросът ми към тази ситуация е, защо професорите по изкуство и история на изкуството не реагират по никакъв начин? Все пак те са умствените капацитети в тези области, те би трябвало да надигнат глас.

По този начин и последните песъчинки на нашата свобода, креативност и фантазия ще изтекат в долната част на часовника. Ще се превърнем в нещо, по-низше и от бозайник - нещо като мравки, грижещи се за тяхната царица. Преди 30 000 години хората са имали желанието да бъдат по-продуктивни и по-идейни, а също и да предадат форма на чувствата си. Те дори са успяли до нас да предадат информацията си чрез скални и пещерни рисунки, каменни фигури и други. Ние какво ще покажем? Една бракма, която ще им се струва на бъдещите поколения нещо по-кофти и от едноосна каруца, да не говорим, че тази бракма е основната причина ледниците да се топят.

Умни сме нали?

________________
* Видал, Гор, Perpetual War for Perpetual Peace, New York 2002, p. 139
** Така ги наричат из вестниците, аз не бих дръзнал…

До скоро… Аз се оттеглям на 10-дневна почивка на адриатическия бряг….

Тук снимки от 29.04. ->

Явно съществуват два свята на тази земя. Единият е имагинерен, непрестанно предъвдкван от западни медии и съществуващ само в тях и главите на зрители от западния свят. Другият е реалността - брутална, безмилостна, случваща се с и без нашето съдействие.

Имагинерният свят има силни поддръжници - политика, образование, икономика. Целия западен свят се има за “демократичен”, притежава една “функционираща система” и носи всекиму “добро и благоденствие”. В него Хартата за правата на човека се зачита и тези права се спазват. Системата си възпитава все нови и нови елементи, които в последствие я управляват, развиват й икономиката, разширяват влиянието й. В него войните срещу беззащитни малки и бедни държави са оправдани, хилядите и милионите цивилни, невинни жертви са паднали в името на нещо съкровено.

Този свят ни се натяква ежедневно в цялостния обхват на сетивата ни. Хилядите телевизионни и радиоканали мърморят безспирно с цел да ни запознаят с цялото величие на запада.

Дали обаче може да се оправдае убийството на човек, било то и при военни обстоятелства?

А още по-малко, дали може това убийство да се оправдае с твърдението, че една по-добра система ще бъде инсталирана, която ще предотврати бъдещи подобни убийства?

Дали това твърдение, употребявано и в миналото, има някакво действително доказателство или поне индикатор, сочещ евентуалната му вярност?

Изпаднах пак в купчина реторични въпроси, както се случи и с Харолд Пинтър при връчването на нобеловите награди. Отговорът обаче на тези въпроси се крие още в първите 20-30 страници от “People Without Rights. Kosovo, East Timor and The West” на Ноам Чомски. Всъщност той от край време се занимава със задаването и търсенето на отговори на подобни въпроси, така че което и да е произволно избрано негово произведение ще донесе всекиму светлина по пътя към реалността.

Уилям Пен казва: “Остави народа да вярва, че управлява и той ще се остави да го управляват.”

Което ни връща към сегашната ни система и нейните поддръжници. Според медиите няма гласове като моя, надигащи се в гръмогласен протест срещу унищожението на народи и природа. Нито в западна Европа, нито в САЩ, нито където и да е. Единствените протестиращи биват сложени в кюпа “терористи” и завлечени в лагера Гуантанамо или подобните му. Тоест радикали, на които средностатистическият човек никога няма да се довери и чиито мотиви никога не се споменават.

Изведнъж обаче (а може би и за пореден път, но как да помни човек всичко от тази пожарникарска струя от информация, обливаща мозъците ни), в първия ден от май 2006 година, на празника на труда, така оплют и оплюван от самоназоваващите се “демократични сили” от цял свят, стената от едностранчиви аргументи се поразпука леко. Радио Германия например говори доста изчерпателно по темата синдикати и тяхната трансформация през последните 40 години. Как от организация, помагаща на производителния процес, те бяха превърнати в единствения елемент спиращ “красивата икономика” на либерализирания пазар.

Не че е лошо това им качество, но как да го знае това човек, когато никой не му е казал, аджеба, какво му е толкова лошото на либерализирания пазар, че милиони студентчета да протестират по цял свят?

Либерализираният пазар е просто един от множеството елементи на имагинерния свят - функциониращ и носещ благоденствие. А че е имагинерен ни казва дори и един от най-големите мозъци, работел по развитието му - Джоузеф Стиглиц - носител на нобелова награда по икономика и бивш президент на Световна Банка.

Но нужно ли е да влизаме в такива подробности, за да се доберем до истината, че сме я загазили здравата и че ако не предприемем нещо съвсем скоро, ще се натресем с пълна скорост в канавката?

Радио Германия проведе в същия този ден подробен репортаж на тема “Поп музика и политика: промяната в американската поп-сцена”. Подробно се разказа какво точно се случва и защо Мадона изведнъж запява срещу Джордж W. вместо да кудкудяка за любов или някоя друга присъща й тема. А и не само Мадона - Пинк, Пърл Джам и други поп-изпълнители, както и почти цялата хипхоп-сцена.

За да обобщя леко, дори и главни елементи на имагинерния свят вече се събуждат и откриват, че нещо доста неприятно мирише.

Колко ли трябва ние да видим още, за да се събудим от опияняващата смрад на собствените ни изпражнения?