Военно-психологически и PR-тактики
Кристина ме попита вчера нещо, което и аз се питам…
В Афганистан нещата не са по-розови отколкото в Ирак и това е известно на всички ни. Интересен (а и еднозначен) факт е, че всеки път, когато се стигне до размирици между афганистанци и американци, при които американските “освободители” застрелват няколко цивилни, си го отнася някой, който няма нищо общо със съответната ситуация. На нас ни се казва, че талибан-терористи-партизани застреляли или взривили няколко западно-европейци и/или американци. Никой не споменава обаче, че всеки път жертвите са лекари, независими журналисти, правозащитници, дейци от помощни организации и подобни противници на US-инвазията.
На мен лично, а и на Кристина, работата доста ни мирише. Откъде накъде талибаните ще знаят, кого точно да убият? И как така точно тези същите хора са и единствените, които помагат по някакъв начин в тежката ситуация там, да не говорим, че те само предават информация за реалността, а и са противници на американските военни действия? Един вид талибаните запушват устата на тези, които евентуално биха донесли облекчение за афганистанския народ и проблеми за американската армия. Доста хитро.
Към тези съвпадения би трябвало да разгледаме и факта, че в Ирак много войници, журналисти, специални агенти и други бяха убити от “приятелски огън”. Други журналисти бяха отвлечени от не-араби, а техните материали документиращи американските военни престъпления - унищожени.
А днес се говори по радио Германия за клането в град Хадита в Ирак, при което съвсем спокойно може да се говори за военно престъпление, подлежащо на съд. Мислителите в Пентагона се опитват да покрият всичко отново, но министър-председателят на Ирак ал-Малики настоява за разследване на ситуацията. Предполагам, че скоро и за него ще кажат, че не е надежден и ще си сложат нов.
А такива кланета са още по-често срещано явление в Израел - палестинския народ е намалял с не знам вече точно колко милиона. Никой обаче не надига глас на протест срещу това, въпреки че то тече от 1948 година насам.
Политиката на убийствата тече с пълна сила. Защо ли наричаме нас самите цивилизовани, а други мирни народи класифицираме като трети свят?
