[ Hekt News independent ]

Положението в Ивицата Газа достигна вече едно наистина ненормално ниво. Израелската наци-армия напада по всички флангове заради отвлечения граничар Гилад Шалит. При това тя има подкрепата на ООН и САЩ.

Ако спасяването на един човешки живот може да оправдае подобни действия, включващи обстрел с ракети дори и на университет, то тогава палестинците са изцяло в правото си да отвръщат с насилие на ежедневните израелски нападения с хеликоптери.

За съжаление насилието никога не е било и никога няма да бъде решението на един проблем.

Израелските медии и правителство коментират междувременно, че нападението вече няма за цел освобождаването на отвлечения граничар, а целенасоченото отстраняване на членове на Хамас-правителството. Под отстраняване се разбира отстраняване с разстрел. Израелски министри и експерти подчертават, че има цяла листа от имена за остраняване, дори и такива, живеещи в други държави, като например живеещия в Сирия Хамас-лидер - Кхалид Мишаал. Според прес-секретаря на американското правителство Тони Сноу Израел “има правото да се защити, както и живота на своите граждани“.

Междувременно половината от 1,4 млн население на Ивицата Газа е без ток, защото израелската армия обстрелва с поне 9 ракети и разрушава в голяма степен единствената водноелектрическа централа, а живеещите в граничните райони хора са принудени да бягат от безразборния обстрел. Водоснабдяването също е прекъснато, тъй като водните помпи на повечето станции са захранвани с електричество. Израелският министър-председател заплашва същевременно, че това е само началото.

Както споменахме в началото, ООН и САЩ изразяват цялата си подкрепа към действията на израелската армия. Женевските конвенции описват много детайлно какви точно действия не са позволени в един свят, който желае да се нарича демократичен, съответно само варвари, диваци и терористи действат срещу подобни предписания - чл. 52 и втори параграф на чл. 54 от Първия допълнителен протокол от 1977 точно това описват. От друга страна Израел е една от малкото държави, редом със САЩ, които не са ратифицирали допълнителните протоколи на конвенциите. Но дори и конвенциите от 1949, признати от Израел, не оставят място за несигурност.

През последните дни Израел перманентно нарушава международни закони, а организацията, имаща за цел да наблюдава спазването на тези международни закони, не само не критикува, ами точно обратното - подкрепя нарушението им.

Тогава защо да наричаме някой обикновен крадец - престъпник, когато явно престъпления няма.

PS. Не можах да открия текста на споменатите членове от Женевските конвенции на български или английски. Затова ги публикувам тук на немски:

- Член 52 от Допълнителния протокол от 1977:

1. zivile Objekte dürfen weder angegriffen noch zum Gegenstand von Repressalien gemacht werden. Zivile Objekte sind alle Objekte, die nicht militärische Ziele im Sinne des Absatzes 2 sind.
2. Angriffe sind streng auf militärische Ziele zu beschränken. Soweit es sich um Objekte handelt, gelten als militärische Ziele nur solche Objekte, die auf Grund ihrer Beschaffenheit, ihres Standorts, ihrer Zweckbestimmung oder ihrer Verwendung wirksam zu militärischen Handlungen beitragen und deren gänzliche oder teilweise Zerstörung, deren Inbesitznahme oder Neutralisierung unter den in dem betreffenden Zeitpunkt gegebenen Umständen einen eindeutigen militärischen Vorteil darstellt.
3. Im Zweifelsfall wird vermutet, dass ein in der Regel für zivile Zwecke bestimmtes Objekt, wie beispielsweise eine Kultstätte, ein Haus, eine sonstige Wohnstätte oder eine Schule, nicht dazu verwendet wird, wirksam zu militärischen Handlungen beizutragen.

- Параграф втори от чл. 54 от същия протокол:

Es ist verboten, für die Zivilbevölkerung lebensnotwendige Objekte wie Nahrungsmittel, zur Erzeugung von Nahrungsmitteln genutzte landwirtschaftliche Gebiete, Ernte— und Viehbestände, Trinkwasserversorgungsanlagen und -vorräte sowie Bewässerungsanlagen anzugreifen, zu zerstören, zu entfernen oder unbrauchbar zu machen, um sie wegen ihrer Bedeutung für den Lebensunterhalt der Zivilbevölkerung oder der gegnerischen Partei vorzuenthalten, gleichviel ob Zivilpersonen ausgehungert oder zum Fortziehen veranlasst werden sollen oder ob andere Gründe maßgebend sind.

- Член 33 от Женевското споразумение за сигурността на цивилни хора във време на война:

Keine geschützte Person darf für eine Übertretung bestraft werden, die sie nicht persönlich begangen hat. Kollektivstrafen wie auch jede Maßnahme zur Einschüchterung oder Terrorisierung sind verboten.

Какво се крие зад това растение? Защо толкова политика срещу него? Канабис сатива марихуана ли е? Редицата въпроси може да се продължи безкрайно, а отговорите са лесни за намиране, но винаги добре прикрити от публиката.

Канабисът е познат на човечеството от хиляди години - това е една от най-старите растителни култури на света. В Китай е бил познат още преди 10 000 години, наричали са го “Ма” и са употребявали преди всичко вкусните и хранителни семена, както и здравите и дълги влакна. В медицински книги отпреди 2000 години се описват и лечебните качества на растението срещу малария, ревматизъм и др. В хиндуистки церемонии употребата на канабис е служела за предпазване от злото. От Ведите знаем, че Буда по пътя на просветлението се е изхранхвал само с конопени семена, които нямат никакво съдържание на THC, съответно никакво психотропно въздействие.

Постепенно растението намира своя път към Европа, където най-старите данни за него датират отпреди 5500 години. Старите гърци, римляните и египтяните също споменават за канабиса - като източник на облекло, медицина, храна, а също и “отпуснатост и удоволствие” (Гален, 200 сл.Хр.). Срещу родилни и след-родилни болки са се приготвяли специални средства от канабис. В Русия растението се отглежда от 700 г.пр.Хр., но преди всичко като “див коноп”. Този регион е бил познат с качеството на произведените там корабни платна.

През вековете растението не изчезва, тъкмо напротив - намира все повече и повече приложение в много области. Около 800 г. Карл Велики издава първия “Конопен Закон” и задължава поданиците си да засаждат и произвеждат продукти от канабис. Средновековни оръжия като лъка са били немислими, без невероятно здравите конопени влакна. През XIII век през Испания идва и едно ново приложение на растението - производството на хартия - тогава производството на хартия от дървесина не е било познато.

Почти всички важни творби, достигнали до наше време, са били писани или печатани по-късно върху хартия от канабис, като например Гутенберг-библията от 1455 или Декларацията за независимост на Америка от 1776. Първият американски президент Джордж Уошингтън е бил също производител на канабис в промишлени количества. Имената на някои градове в САЩ също свидетелстват за важността на това растение, като Хемпстед например (Hempstead, hemp=канап).

Производството на платна и въжета за корабната индустрия е било почти изцяло от канабис, тъй като влакната му притежават невероятна устойчивост срещу вятър и солена вода, за разлика от други растителни култури. Като основен център за търговия с тези продукти се е наложил град Венеция, преди всичко заради качеството на продуктите, предложени там. През вековете основната суровина за производство на текстилни платове е била канабис. Едва към средата на XX век тези качествени продукти биват заместени от синтетични влакна, произведени предимно от американската фирма Du Pont. И все пак пропагандата насърчава и производството на канабис с ето този филм от 1942 на Аграрното министерство на САЩ - Hemp for Victory, в който производителите на канабис биват призовани да увеличат производството заради военната индустрия по време на Втората световна война. Дори Хенри Форд произвежда в началото на 20ти век автомобил с каросерия от конопени влакна и задвижван от конопено масло.

В аграрен смисъл растението е изключително полезно при възстановяването на ерозирала почва, негодна за посев на други култури, като например зърнени. Неговите корени достигат до 140 см дълбочина и по този начин раздвижват и връщат към живот един солиден слой. В Австралия растението се прилага на мястото на изсечени гори, където почвата иначе се превръща в пустиня. При посев на канабис употребата на хербициди и пестициди е напълно излишна, тъй като листата му покриват за броени дни почвата и не позволяват на други култури да приемат слънчева светлина и да фотосинтезират.

Семената на канабиса притежават свойства, срещани единствено при него в природата. Те съдържат например всички двадесет основни мастни киселини, както и всичките осем основни за човешкото тяло аминокиселини. Маслото, произведено от тези семена, съдържа също един спектър от мастни киселни, който е идеален за човешкия организъм. Остатъците от производството на масло не са отпадък, а висококачествена храна за домашни животни (добитък).

Списъкът от продукти от канабис е дълга - досега познати са повече от 40 000 различни и покриващи всички части на ежедневния ни живот, което обаче далеч не означава, че тя е пълна. Но производството на промишлени количества канабис би доставило суровина, достатъчна да замести цялата петролно-химическа индустрия! В някои американски щати задвижването на автомобили с канабис-масло вместо бензин се е наложило в един изключително висок процент, въпреки нехайството на сегашния президент за екологичните проблеми на планетата.

За да обобщим, растението канабис би ни помогнало да запазим сегашните си удобства (автомобили, електричество и др.), при това без да разрушаваме каквото и да било в природата. За отглеждането на растението не се изискват никакви специални мерки, което го прави идеален поминък за хора, работещи в сферата на селското стопанство. Не на последно място трябва да отбележим регенеративната функция спрямо ерозирала почва.

Също е важно да се спомене, че при производството на канабис в промишлени количества, тоест когато растенията достигат до 3-4 и повече метра височина, количеството THC, тоест психоактивното вещество, е минимално.

Указ 1164/89 на европейската комисия от 1989 задължава страните-членки към легализирането на един от 25те вида канабис, описани в документа. В този вид съдържанието на THC е по-ниско от 0,3%.

А как се е стигнало до названието марихуана и забраната за производство на растението канабис? През 30те години на XX век учените откриват огромните възможности на нефта като суровина. Започва усилено производство на синтетични материали, гуми и др. Много хора обаче не се доверяват на тези нови продукти, въпреки пропагандата за тяхната безвредност. А с вредата на пестицидите, пластмасите, бензина и другите производнина нефта сме достатъчно запознати. Много конгресмени в парламента на САЩ също са били недоверчиви към тези “постижения” на науката.

Тогава никой не е предполагал, че вредата може да достигне размери като днешните. Но за петролните фирми молекулата на нефта е представлявала солидна печалба при почти нулева инвестиция, съответно те решават, че се налагат действия срещу растението, което е задоволявало толкова нужди дотогава и да го заместят с техния продукт. Две от тях, едната от които Du Pont, започват пропаганда за една нова “дрога”, “внесена от мексиканците и черните”, наречена марихуана. Един от най-добрите примери от това време, който аз лично препоръчвам да погледнете, е филм, наречен Reefer Madness от 1938 година. Успехът му е дотолкова голям, че дори и Конгресът на САЩ решава да вземе мерки и под натиск от Du Pont и приятели забранява тази дрога. Проблемът е бил, че депутатите не са знаели, че “марихуана” е нарочно измислен, мексикански звучащ термин, зад който обаче не се крие нищо повече, освен растението канабис, така полезно и така употребявано от тях самите. Но веднъж прокаран, законът остава в сила и до днес и всеки опит да се предприеме нещо в посока повторна легализация, бива съсечен с военна сила.

На нас се пада избора: петрол и съществуване за не повече от 100-150 години, придружено с войни и задушаване в отровни газове; или “зеленото злато” - канабис - и неограничен, природосъобразен живот, пълен с изненади и вдъхновение.

PS. Голяма част от текста е свободен превод от статията на Уикипедия Германия за канабиса, която можете да прочетете тук.

Други информации идват от филма The Hemp Revolution.

Ако някой желае да публикува този текст, може да го направи без ограничение. Бих се радвал, ако бъде споменат източника.

Малко снимки отново - от второто издание на поредицата Drop Tunes Not Bombs.

Click on the image

Новата президентка на Централния еврейски съвет в Германия - Шарлоте Кноблох - заявява в няколко интервюта от изминалия ден, че за нея иранският президент Ахмадинеджад е един втори Хитлер.

На какво базира това изказване? Според нея, Ахмадинеджад отричал холокаста, което е едно невероятно престъпление. При холокаста загиват повече от 6 млн. души - роми, чернокожи, евреи и други малцинствени и религиозни групи.

1. Интересно защо нито един ромски глас не се надигна срещу тази ‘въпиюща неправда’?

2. Защо никой не поразпита малко повече от гражданите на Израел, не само най-богатите, ами петнадесетте процента бездомни и живеещи на социален минимум, какво те смятат за отношението на евреите към палестинците?

3. Защо еврейското общество, живеещо в Иран, нито има проблеми с президента, нито бива репресирано, ами тъкмо обратното - има повече права от палестинците, които от своя страна биват репресирани в собствената им страна, пред очите и със съгласието на международната общественост?

4. Защо никой не говори за евреите - граждани на Израел, борещи се за мир и протестиращи срещу това отношение към палестинците? Кога ще се каже колко от тях биват репресирани? Къде е демокрацията, когато критика към управлението се наказва със затвор?

5. Защо продължава да се твърди от масмедиите, че президентът Ахмадинеджад е ‘пръв враг на евреите’ и че заплашва с ‘изтриването на Израел от световната карта’, когато няма никакви доказателства и никакви документи за подобно негово твърдение? Дясно-консервативната пропаганда не е доказателство.

6. Защо все още се говори за проблеми с мирната атомна програма на Иран, когато тя не противоречи на никакви международни договори и споразумения? Иран винаги е спазвал подписаните от него договори, според които той има право на атомна енергия за мирни цели, а от друга страна Израел е атомна сила, изградила наличните си атомни бомби в противоречие с международните договори.

От другата страна на глобуса имаме една държава, чийто президент се бори - според собствените му думи - за демокрация и срещу тероризъм: Джордж Уолкър Буш. Безбройни документи доказват финансовата изгода на неговото семейство от масовите убийства на невинни евреи и дурги малцинства. Неговият главен съветник - Карл Роув - също черпи идеи и идеали от неговите предци - главни играчи в нацисткото управление на Германия.

В този случай не става въпрос за грешно преведени думи от някоя си телевизия, а за документи, намиращи се в архива на Конгреса на САЩ. Госпожа Кноблох би могла да хвърли един поглед.

Да се върнем на цифрата на жертвите на холокаста - според историческите данни те наброяват повече от 6 млн. души.

Американските тайни служби ЦРУ провеждат тайни операции на тайни места. Често се случва невинни хора да станат жертви на тези операции. ЦРУ е създадено през 1947 година. Според вътрешните документи в архива на управлението, документираните жертви до 1998 година наброяват повече от 6 млн. души. Разбира се, жертвите не са евреи, или поне не чак толкова значима цифра. Стойността на човешкия живот измерима ли е? Има ли значение дали невинната жертва е била евреин, мюсулманин, християнин или някаква друга религия? Не. Човешкият живот е човешки живот и който отнема другиму живота е престъпник.

Значението на думата ‘холокаст’ се промени доста през последните 40-50 години, но в началото то е било ‘масово унищожение на човешки живот’. Така че ефектът на ЦРУ върху населението на земята също може да бъде определено като холокаст.

Чий баща бе директор на управлението в края на 70те години? Бащата на сегашния президент на САЩ - Джордж Хърбърт Уолкър Буш, който също бе президент на САЩ. Кой бе началник на отделението на ЦРУ по сигурността на президента Кенеди в деня на убийството му? Джордж Хърбърт Уолкър Буш. Той самият има още един куп други деяния, които биха го отъждествили с Хитлер, но госпожа Кноблох няма причина да се занимава с тях. Пропагандната машина на тези управляващи личности работи перфектно - никой от нас нищо не забелязва.

А журналистите в днешно време не се занимават с журналистически разследвания. Тъкмо напротив: те си седят на топло във фоайето на Белия дом, пийват безплатно кафе (по което лепи кръвта на хилядите тероризирани и експлоатирани южно-американци) и чакат да дойде някой говорител и да им каже, какво да пишат.

Както споменах в един предишен пост - драйфа ми се.