100 години 11ти септември
Наближава отново онази дата, която така драстично промени света преди 5 години. Все още имаме от една страна няколко медийни корпорации и корпоративни политици, които подкрепят тезата, че това бе дело на фанатици-мюсулмани; а от друга - стотици милиони граждани на света, които не вярват на пропагандата и които извикват с цяло гърло желанието си за спиране на насилието, дошло като отговор на терористичната атака.
Все още няма доказателства срещу никого за извършения акт, но има доказателства за множество съпътстващи терористичния акт събития, които хвърлят дълбока сянка върху не един и двама западни политици, няколко корпорации, както и работата на тайните служби като цяло. Американското правителство направи и прави все още десетки опити да замаже истината. Наяве излязоха секретни документи на пентагона, говорещи изцяло за медийна кампания, която трябва да покаже на безмозъчната публика, че терористи са всички с не-западен произход и преди всичко последователи на Исляма. В следствие на това измислени личности, никога не съществували преди 11 септември 2001, поеха отговорността.
Продължават все още да се появяват дори и филми, които показват накъде духа вятъра. Последен пример е излъчен по Ал Джазира репортаж, показващ отново Осама и неговите верни сговорници от пещерата в Афганистан, които разговарят за организацията на атентата. Появяват се дори и личности, които според официялната версия са взели дейно участие в изпълнението на задачата и сега седящи вързани в Гуантанамо. Според статията, филмът е “много професионално” изработен, което мен лично веднага ме кара да се замисля, как точно тези заети с организацията на толкова мащабна операция хора намират време и да си организират професионален снимачен екип, който да документира нещо, което по всички стандарти е престъпление. Само си представете някой мега-крадец решава да обере някоя банка и вместо да се опитва да прикрие следите си, той вика CNN и FOX да снимат майсторското му изпълнение. Освен няколкото секунди, в които Осама и двама от неговите поверници споменават нещо за организирана атака, остатъка от филма явно представлява стари кадри на бойно настроения бин Ладен и няколко от другите негови помощник-водачи, които поздравяват трениращи бойци нейде из пустините и пещерите на незнайно коя държава. А че са остаряли може да се каже веднага, тъй като Осама е болен от доста време (данните на пресата сочат като дата за началото на болестта му 1998) и придвижването му е затруднено.
Докато не видя със собствените си очи целия филм и не чуя от устата на някой разбиращ прекрасно езика, че движенията на устните на говорещите са в пълен синхрон с изговорените думи, няма да приема тезата, че Осама бин Ладен е отговорен за атаката. Всични знаем, че има text-to-speech генератори, както и програмки и устройства, имащи за цел да копират нечий глас и говор.
Не ме разбирайте погрешно - той има други прегрешения, не е безопасна фигура при никакви положения. Най-малкото защото е предводител на боен отряд.
Насилието никога не е било и никога няма да бъде решението на нито един проблем!
Точно така е започнала индийската не-насилствена съпротива на Ганди - на 11 септември 1906 година. Сто години по-късно ние, или по-скоро нашите политици и военни, нищо не сме научили и нямаме никакъв изглед за подобрение, ако продължим със същата тактика.
Един голям американски гражданин, взел дейно участие в революцията през 1776 година - Бен Франклин - е казал, че една революция трябва да се случва най-много на всеки 200 години, защото иначе правителствата се поддават на корупция и нелегални дейности.
Друг голям американски гражданин загуби живота си, защото се обяви за не-насилствената революция - Мартин Лутър Кинг младши. Въпреки това делото му успя.
И понастоящем в американското общество има много техни последователи, които се нуждаят от нашата помощ. Но за целта ние трябва на първо място да сме наясно с това какво вършим и какво нашите собствени политически и икономически водачи правят, а и какво се е случило през последните 100 години на политическата и военна сцена по света.
Най-първата стъпка обаче се състои в спирането на монотонно бучащия телевизор, игнорирането на жълтата, корпоративна преса и намирането на нови източници на информация. Библиотеките и интернет представляват едно добро начало в търсенето на истината, за разлика от посягането към меча или, както е по-модерно сега, към огнестрелното оръжие.
