[ Hekt News independent ]

Липсата на политическа алтернатива доста ясно си пролича на неделните избори. Но пък и българите, верни на досегашната си история, поради липса на движеща ни напред сила избират с радост точно онази сила, която най-назад ще ни върне. Нямам предвид Гоце, както казва Баба Гйоца, щото той така или иначе нищо не прави, ами онзи зъл и безмозъчен гений, на когото повече от двадесет процента от избирателите се доверяват.

Представете си нашата малка държавица под управлението на Волен - на нож с всичките ни съседни държави. Каква би била ползата ни? Всъщност - никаква, но явно голяма част от нашите съграждани им се струва точно обратното. Като основна причина за това ми хрумва липсата на обективно историческо познание, за което съм говорил преди време. А необективността на настоящото историческо познание се дължи на смяната на историята ни с всяка нова политическа сила, дошла на власт.

Омразата, пропагандирана от Волен и по-специално насочената срещу гражданите на Турция, е директно продължение на политиката от комунистическата ера до 1989 година. Това на малко хора е известно, защото всички ние сякаш сме израстнали точно по време на тази ера, съответно в училищата ни е преподавано точното приложение на тази политика върху учебно-историческия материал. Властите след 1989 имаха голяма полза от този невидим враг, срещу когото нашият народ “геройски” се е борил и се бори, точно както Путин, Олмерт и Буш имат полза от техните си измислени и също толкова невидими врагове. Волен обаче е една стъпка пред другите кандидати в нашата държава, като приема една историческа измислица, твърде отдалечена от реалността, защото тя не се е променила никак през последните 17 години и всички ние все още вярваме в истинността й.

Разбира се, липсата на обективно историческо познание не е проблем само в България, но това няма да ни сгрее особено, ако изведнъж, под управлението на Волен, всичките ни съседи се обърнат срещу нас. Защо на никого от неговите избиратели не хрумва тази семпла мисъл? Както също неведнъж съм споменавал досега - повече устно, отколкото писмено - народът доста е изпростял. При това народът не е задължително беден, неук или по какъвто и да е начин социално онеправдан. Просто ценностната ни система бе срината до основи още от началото на пост-комунистическата ера, в следствие на различните политически сили, пребиваващи на власт. Само една част бе запазена от всички - измислицата за кръвната ни омраза с всички съседни държави.

Защо ли повече хора понастоящем се доверяват на комунистите и националистите, отколкото на демократите? За националистите казахме. От комунистите лъха един спомен за сравнително нормално ежедневие, където е имало поне привидно ред, култура и някаква ценностна система.

Демократите направиха една голяма грешка - действаха като пълни наивници и вярваха на всяка глупост на запада, както и партийни функционери вярваха преди това на всяка глупост на СССР. Тръгнаха да приватизират всичко и всеки, без въобще да се поинтересуват и да понаучат малко от историята - тоест и на тях им липсва обективното историческо познание. В следствие на това, естествено, нещата се насочиха много накриво. Демократите вместо да спрат и да се огледат, както се очаква от интелигентни хора или най-малкото истински демократи, затвориха очи и хукнаха да тичат надолу по улицата в надеждата да няма сблъсък с някаква форма на МПС. Сблъсъкът се оказа по-лош, отколкото можеше да се очаква и десните партии затънаха в блатото на гафовете.

Разликата между сегашните социалисти и демократи не е голяма - крайната цел и на двете сили е приблизително една и съща, което е нормално в днешни дни в по-голямата част от запада. Просто у нас десните действат прибързано във всяка посока, а левите - с умерена бързина. А на Волен му трябват още 3-4 години, за да достигне популярността, която ще му гарантира кормилото на властта.

Както се казваше в една книга: “Воленс не воленс, ама ще ви уволненс!”. Кой кого?

Вече няколко седмици стана да ме гони мързел да пиша тук. За сметка на това по-дребни медийни отрепки (локални вестничета и радиа) започнаха да говорят същите неща, които аз крещя от години. Изходните позиции на тези медийки са също интересни.

Според някои от тях, индикатори за сегашни “открития” никога не е имало, затова тях ги блъска на изненада, но за сензация не им стига смелостта, затова остава вариантът “малка колонка на 4тата страница на вестника, до която се помещава едрогърда госпожица привличаща вниманието”. Тоест все едно я няма там статийката.

Другият тип печатни медии подхождат по същия начин спрямо разполагането на статията, само че я слагат не до едрогърда госпожица, а на страницата с политическите новини, като размера на колонката е леко понамален. Там обаче се вадят изводи и се цитират информациите като винаги съществували, тоест никога не подлежали на съмнение.

Радиостанции и телевизии пускат информационни репортажи, но само в такова време, когато не съществува опасност интелигентни хора съответно да нададат ухо или да надникнат.

В крайна сметка обаче нищо не се е мръднало, защото крайната инстанция (реципиентът) отказва да мисли. Поради простата причина, че за толкова големи мисли няма място в тиквата му/й. Иначе пледира да бъде водещата интелектуална сила на света и да дава акъл, където не му е работа. И двете тези, мисля, едва ли се нуждаят от примери за потвърждаването им.

Затова за момента и на мен ми е трудно да избера тема, по която да напиша нещо тук. Един и същи неща се повтярат и повтарят… вече не знам колко десетилетия. Хората, четящи писанията ми, вече сигурно им прави впечатление, че когато навлизам в детайлите на определено събитие, те винаги са по някакъв начин свързани с почти всички останали значими събития. Това от своя страна изключително затруднява избора ми на нови такива, тъй като накрая пак се оказваме в същия кръг проблеми, на който е дадено приятното и едва ли не позитивно название - глобализация. Тя самата има твърде малко позитивни качества, но - както вече споменах - реципиентът на информация няма достатъчно сиви клетки да го разбере това.

С две думи, за момента съм се отдал повече на музициране отколкото на политика, защото смятам, че второто понастоящем е пуснато по инерция. Музицирането и то е пълно с пръти в колелата, защото се оказа, че IEEE-1394-контролерът на компютъра ми е дефектен, което прави използването на FireWire Audio почти невъзможно. Ще трябва пак да пращам цялата машина някъде и да чакам две седмици да ми го върнат. Но след това…..

А преди няколко дни имах честта да посетя Alexander Submicrobe в красивия град на река Райн - Кьолн. За пръв път откакто познавам Алекс, т.е. къмто 17-18 години, имахме възможността и идеите да творим заедно, което резултира в няколко записни сесийки. От тях ще се появи при първа възможност едно ново издание на stigae music.

Ето как изглеждаще ситуацията: