Няма какво
Вече няколко седмици стана да ме гони мързел да пиша тук. За сметка на това по-дребни медийни отрепки (локални вестничета и радиа) започнаха да говорят същите неща, които аз крещя от години. Изходните позиции на тези медийки са също интересни.
Според някои от тях, индикатори за сегашни “открития” никога не е имало, затова тях ги блъска на изненада, но за сензация не им стига смелостта, затова остава вариантът “малка колонка на 4тата страница на вестника, до която се помещава едрогърда госпожица привличаща вниманието”. Тоест все едно я няма там статийката.
Другият тип печатни медии подхождат по същия начин спрямо разполагането на статията, само че я слагат не до едрогърда госпожица, а на страницата с политическите новини, като размера на колонката е леко понамален. Там обаче се вадят изводи и се цитират информациите като винаги съществували, тоест никога не подлежали на съмнение.
Радиостанции и телевизии пускат информационни репортажи, но само в такова време, когато не съществува опасност интелигентни хора съответно да нададат ухо или да надникнат.
В крайна сметка обаче нищо не се е мръднало, защото крайната инстанция (реципиентът) отказва да мисли. Поради простата причина, че за толкова големи мисли няма място в тиквата му/й. Иначе пледира да бъде водещата интелектуална сила на света и да дава акъл, където не му е работа. И двете тези, мисля, едва ли се нуждаят от примери за потвърждаването им.
Затова за момента и на мен ми е трудно да избера тема, по която да напиша нещо тук. Един и същи неща се повтярат и повтарят… вече не знам колко десетилетия. Хората, четящи писанията ми, вече сигурно им прави впечатление, че когато навлизам в детайлите на определено събитие, те винаги са по някакъв начин свързани с почти всички останали значими събития. Това от своя страна изключително затруднява избора ми на нови такива, тъй като накрая пак се оказваме в същия кръг проблеми, на който е дадено приятното и едва ли не позитивно название - глобализация. Тя самата има твърде малко позитивни качества, но - както вече споменах - реципиентът на информация няма достатъчно сиви клетки да го разбере това.
С две думи, за момента съм се отдал повече на музициране отколкото на политика, защото смятам, че второто понастоящем е пуснато по инерция. Музицирането и то е пълно с пръти в колелата, защото се оказа, че IEEE-1394-контролерът на компютъра ми е дефектен, което прави използването на FireWire Audio почти невъзможно. Ще трябва пак да пращам цялата машина някъде и да чакам две седмици да ми го върнат. Но след това…..
А преди няколко дни имах честта да посетя Alexander Submicrobe в красивия град на река Райн - Кьолн. За пръв път откакто познавам Алекс, т.е. къмто 17-18 години, имахме възможността и идеите да творим заедно, което резултира в няколко записни сесийки. От тях ще се появи при първа възможност едно ново издание на stigae music.
Ето как изглеждаще ситуацията:
