Смъртта на един ЦРУ-агент
Саддам Хюсеин бе убит. От ръката на тези, които го поставиха на власт преди повече от 25 години. При това точно така, както бях писал преди повече от година - без истински съдебен процес и без да се разглеждат всичките извършени от него престъпления.
Което потвърждава единствено казаното от мен, че някой ще има голяма полза от подобно провеждане на един от друга страна изключително сериозен юридически проблем. Всяка една държава, която държи на авторитета си, би трябвало да се въздържа от подобни стъпки. Ирак отдавна не е бил държава в смисъла на западните разбирания - най-малкото заради диктатора, седял на власт толкова време. Но за да разбере народът там, че има смисъл в едно демократично организирано и правно общество, той трябва да види първо къде се крият преимуществата на този ред. Те определено не са под формата на правото да убиеш без съд и законова основа, който не ти пасва, бил той и диктатор преди теб.
Лично на мен ми хрумва още един диктатор, който наскоро почина на преклонна възраст и от естествена смърт. ‘Здравословни проблеми’ се изпречиха на неговия път към съда. А също и фактите, че неговото образование идва от едно небезизвестно висше военно училище в САЩ и че немалкото финансово състояние, което той беше натрупал по време на престоя си на власт, се покрива в американски банки, начело със CITIBANK. Става дума за генерал Аугусто Пиночет.
Да се върнем към иракския диктатор и неговата екзекуция. Американският президент определя този акт на варварщина спрямо която и да е правна система като “важен жалон по пътя […] към демокрацията”. Ако ситуацията се погледне от различен ъгъл, може и да е прав. Като забравим всякакви деяния на Хюсеин и приемем като единствен факт принадлежността му към американските тайни служби ЦРУ (макар и преди време), може да разгледаме загубата на един от най-бруталните агенти като ‘важен жалон’. По света има доста подобни агенти, така че отстраняването на всеки един от тях ще отнеме толкова време, че на мен ми хрумва един цитат от български филм: “Ние сме на всеки километър”. (Да не говорим за това, че смъртното наказание е нещо неприемливо за никое уважаващо себе си демократично общество.) Но идеята беше агентът-диктатор да бъде съден по начин, който се прилага от правовите държави на Запада.
Изпълнението на екзекуцията и последвалия отзвук по медиите отварят допълнителни въпроси. Един от първите е защо толкова бързаха и нарушиха религиозната традиция да не се изпълняват подобни присъди по време на ислямски празници. Той е директно свързан с втория, а именно кой ще има полза от убийството. Според FoxNews, цитирани от junge Welt, това ще е Америка: “[…] иракчаните се избиват един друг и затова САЩ ще спечелят и ще защитят интересите си”. Това е едно доста плитко обяснение, идеално пасващо на интелектуалното ниво на средностатистическия зрител на тази телевизия. Може и да отговаря на истината до някаква степен, но определено не покрива никакви конкретни аспекти. За момента все още се изяснява и ще трябва просто да изчакаме известно време, за да разберем, кой-къде-как и защо.
Интересен факт е да се спомене къде се извършва екзекуцията, а именно в ‘Зелената зона’ на Багдад - в един от американските военни сили контролиран район. Там някой се е промъкнал противно на предписанията с мобилен телефон в залата, с който дори записва случилото се в пълна дължина. Докато официялно заснетия филм от иракската национална телевизия е едва няколко секунди и без звук, появилият се ден по-късно клип разкрива екзекуцията като отмъстително линчуване на тръгнал по правия път разбойник. Не става въпрос само за подхвърляните обиди и ругания, ами за това, какво подвикват палачите, за да бъдат идентифицирани като поддръжници на една шиитска организация.
Виковете на като Ку-Клус-Клан маскираните палачи, подчертано свързващи тях с името на един млад шиитски духовен водач - Муктаба ал-Садр, имат може би точно за цел да задълбаят в етническия конфликт. От друга страна ако сунитите бъдат настроени срещу ал-Садр, САЩ ще имат голяма полза, ако един случаен атентат го заличи завинаги от лицето на земята, тъй като според неговите проповеди не сунитите са врагове на шиитите, ами американските инвазори. Междувременно сунитски духовници предупреждават обкръжаващите ги вярващи, че този клип и показаното в него убийство не са дело на шиитите и че няма смисъл от насилствена реакция в грешната посока.
Според мен след известно време американската армия ще се задейства и в този конфликт, за да демонстрира на света, че и едните и другите са готови да се избиват масово. Досегашният успех на САЩ може да бъде прочетен и от последните статистики, публикувани от иракското правителство и разпространени от АП: за годината 2006 в Ирак са загинали 16.273 души, от които 14.298 цивилни, 1348 полицаи и 627 военни. Да си припомним още веднъж, че всички тези жертви са паднали след залавянето на бившия диктатор. Да живее демократизацията!
Официялно разпространявания репортаж от екзекуцията:
Заснетия с камера от мобилен телефон клип:
