Полицейска Европа
Заради празненствата по случай 50-годишнината на Европейския съюз, от три дни целия център на Берлин е препълнен с полиция, подпомагана и от множество военни наблюдатели от небето с хеликоптери, които ми продъниха ушите и опънаха нервите докрай. За цялата дунанма европейския гражданин е кихнал със сигурност няколко милиона чрез данъците си.
Полицията беше превзела всички кръстовища, мостове, станции на метрото и гари и т.н. Вчера дори не искаха да ме пуснат да се прибера до къщата си, та се наложи паспорти да се показват, искаха ми адресна регистрация и прочие глупости, които аз много рядко нося със себе си. В крайна сметка приятелката ми имаше по случайност една медицинска рецепта, върху която бе отбелязан и адресът ни, което се оказа достатъчно да ни пропуснат все пак. Но дори и само видът на толкова много ченгета, въоръжени с палки, пистолети, пушки, шлемове и малки слушалки в едното ухо, ме смаза и ми вкара невероятна параноя, че нещо всеки момент може да се случи.
Едно от основните качества на Берлин е, че почти всеки човек изразява по някакъв начин неприязънта и дистанцираността си към насилие. Аз точно затова харесвам този град, защото тук мирът и разбирателството между различните култури съществуват наистина, напук на пропагандата от политика и медии. Наличието на два пъти повече полиция от простосмъртни граждани ми изглежда като подигравка с нас и един вид демонстрация на “силата на държавата” срещу тези, които не са съгласни със статуквото. Ще се върнем май пак към фашистки режими и полицейски държави, както е било преди десетки години…
