[ Hekt News independent ]

Италия беше приятно топла, дори дотолкова, че да отидем няколко пъти на плаж. Съществуваше и вероятност въобще да не може да се ходи до морето, тъй като местната петролна рафинерия беше предизвикала невероятно замърсяване на околната среда. Един петролопровод се бе спукал 2-3 дни преди ние да пристигнем там и цялата крайбрежна ивица на север от Фалконара (провинция Анкона) бе почерняла от отровния боклук. Разбира се, никаква медия не съобщи за екологичната катастрофа, но гражданите на провинцията се организираха и на 21 април 2007 предприеха протестни действия, чрез които да изкажат силното си желание да бъде затворена тази фабрика за отрова, тъй като тя ежегодно излива помията си в морето и трови живота на жителите. От години тази рафинерия работи на загуба и уволнява работниците си наред, съответно няма смисъл да бъде подкрепяна с твърдението, че предлагала работни места на сума ти хора. Засега дори не се е и чуло за план да бъде закрита, така че населението на окръга наистина се притеснява за живота си, понеже голяма част от тях си изкарват прехраната от морето.

Няколко снимки от протестното шествие:

Междувременно от любимите ни Съединени Американски Щати се чу за пореден път грозна и смъртоносна стрелба. Както се коментираше от познати хора, в САЩ нямаш право на здравеопазване и образование, обаче имаш свободата да си купиш някаква смъртоносна играчка, с която да изпозастреляш, който ти кефне. Една италианска говорителка зададе следния въпрос към президента на САЩ: Защо Джордж се дърпа толкова и отказва да забрани свободната продажба на оръжия, а от друга страна поддържа все по-фашистки методи за борба с пушещите канабис? С пистолет можеш на много хора да отнемеш живота, а с един джойнт на никого не можеш да навредиш.

Дано да им е за урок на подкрепящите този вид “демокрация”, която всъщност е доста далеч от всякакви демократически принципи. Да обобщя с две думи цялостната обстановка (близка и далечна) - лоша работа.

Много им е гадно май на западните медии и “политици” от това, как Иран и неговият президент отговориха на масовата паника и пропаганда от последните две седмици. Гадно им е, защото на тях не им стига акъла да действат по този спокоен и сигурен начин.

След като петнадесетте войника бяха арестувани в териториалните води на Иран, цялата западна преса гръмна - “Отвлякоха ги!” Чакайте бе! Ами ако група войници, да кажем кубински, нахлуят без да искат с лодката си в американски води, как биха отговорили американците? Дали щяха да пуснат арестуваните след две седмици нормален арест? Силно се съмнявам въобще някой от нещастниците да бе видял бял свят още веднъж. Освен това, военни групи нямат никакво право да преминават от страна в страна и да действат по каквото и да било. Така че иранските военни са действали напълно законосъобразно и професионално.

Да припомним, че поне 5 ирански дипломати се намират от месеци в американски затвори из Ирак, без да има повдигнато обвинение срещу тях. Просто за тях се твърди, че поддържали възстанали иракски групировки, което се “потвърждава” от пресата ни. Пресата бързо забрави, че допреди няколко години централната новина беше омразата между Ирак и Иран.

Истеричния характер на пресата и политиците ни може да ни отвори очите за това, до каква степен моралът и толерантността са изчезнали от политическата сцена и да ни подготви за едно нерадостно бъдеще. Много е странно, как Западът изисква от други страни да изпълняват някакви предписания и международни споразумения, обаче отказва от своя страна да се придържа към тях. Дали страните, от които се изисква да се придържат към споразуменията, са наистина толкова глупави да го правят, когато няма никой друг, който да бъде даден за пример?

А пресата ни напоследък се нуждае от един унищожителен анализ, който в крайна сметка пак аз ще трябва да направя. Пó ми се искаше някой учен да се занимае с това и да го представи в крайна сметка по телевизия или радио. Надявам се скоро да открия някоя свободна минута да се занимая с това. Може би след една седмица, докато съм в Италия, ще намеря време и за медиите да поговоря и за номенклатурата, която те налагат.