Европейски престъпен съюз
Неведнъж съм твърдял, че Европейският съюз е една престъпна организация, което обобщено е напълно вярно. Не ми се беше случвало обаче да поразгледам детайлно отделни криминални субекти в органите му, което възнамерявам да направя днес, защото попаднах на една изключително интересна статия в сайта на немското списание Щерн.
Въпросното лице се казва Франческо Мусото и е доживотен член на Форца Италия - партията на Силвио Негово Величество Берлускони. В Италия функцията му е президент на провинцията Палермо (Сицилия), където веднъж е бил принуден да подаде оставка след скандал с мафията и веднага след това преизбран - през 1995 бива арестуван, защото е укривал тъста на мафия-боса Тото Риина. В цивилния си живот той е адвокат, който е защитавал не един и двама отявлени сицилиянски мафиоти. Освен това преди няколко години името му отново влезе в обръщение от медиите, след като той бе освободил доказани терористи от затвор. Историята около терористите е следната: през 1992 нашумелият анти-мафия съдия Джовани Фалконе, заедно с жена си и трима телохранители, загива при атентат (бива взривен). Срещу терористите бива издигнато обвинение, което нашият приятел Мусото отхвърля и те остават ненаказани.
В Европейския съюз функцията му не е съвсем второстепенна - той е отговорен за годишния доклад за финансови измами, издаван от бюджетното управление. Тоест докладът се занимава с кражби от бюджета на ЕС.
Коза Ностра, както е пределно известно, контролира почти цялата Южна Италия - съответно и в политически смисъл, което демонстрира и Мусото. След като политически органи се занимават с разпределянето на финансите, идващи от ЕС, значи и мафията слага с лекота ръка върху тези финанси. Органът, в който работи господин Мусото, би трябвало да се бори с този вид финансова измама, но уви - на кормилото му почти седи някой, който от другата страна поема паричките. Паричките, които излизат от нашия джоб под формата на данъци.
Предшественикът на Мусото в този европейски орган е замесен също от подобно тесто. Италиянският християн-демократ Лоренцо Чеза бе осъден през 2001 за корупция, но втората инстанция отменя присъдата и той остава на свобода. След това той заема депутатска позиция в Европейския парламент, където се опитва да подпомогне повторното избиране на немския християн-демократ и шеф на комисията за борба с корупцията Франц-Херман Брюнер. Последният бе загазил, защото комисията му никакви успехи не можеше да отчете. Солидарността помежду им може да се обясни с принадлежността им към една и съща партия в Европейския парламент - Европейската народна партия. Тя е сборище на “демократи” и е вероятна цел и на българските такива ДСБ.
Малко след това Чеза загазва отното - срещу него се завежда следствие за злоупотреба с финанси от ЕС. От известно време той не е член на парламента, но със сигурност там си е направил не едно и две ключови запознанства. Борецът срещу корупция Брюнер не се намесва първоначално, тъй като ще да му е било неприятно да разследва толкова верен другар. В последствие бива принуден да разследва не само Чеза, но и приятеля му Фабио Скетини - личен секретар на италиянския ЕС-комисар Франко Фратини (двамата са членове на Форца Италия). Фратини е отговорен за правосъдието и вътрешната сигурност и по този начин главен инициатор на идеята, която предвижда всички наши телефонати и интернет връзки да бъдат записвани и пазени между 6 месеца и 2 години. Целта е, разбира се, борба с престъпността. Фактът, че срещу неговия личен секретар се води съдебно следствие, не може по никакъв начин да накара Фратини да уволни Скетини.
А как Мусото, настоящият експерт по измами, се качва на позицията си? Зад това се крие отново Европейската народна партия, която не оставя приятели в беда. В конкретния случай тя бива представена от немската християн-демократка Ингеборг Гресле, която се застъпва за Мусото и пропагира голямата му компетентност. В крайна сметка, немските християн-демократи (в коалиция със социал-демократите така или иначе) и италиянските приятели на Берлускони успяват да наложат волята си срещу мнозинството от други държави и представителите им. Явно на немските християн-демократи много държат на определени личности при борбата срещу корупцията.
Един малко поостарял пример на майстор-политик е доскорошният вътрешен министър на Германия - Ото Шили. Неговото появяване на политическата сцена преди десетки години е съпътствано от силно критични гласове, тъй като той е защитавал РАФ и щял да направи една либерална и престъпна анархия. Тъкмо напротив - Ото обръща другата страна и прокарва една невероятно строга и стоманена политика, чиято кулминация бе въвеждането на паспорти с биометрични знаци преди 2-3 години, когато беше вътрешен министър. След като напусна политиката малко след това, той зае позиция в борда на директорите на фирма, развиваща техниката за производство на биометрични знаци за документи. Приятелят му Герхард Шрьодер, по същото време канцлер на Германия, си уреди договорите за газопроводи и подобни между немското правителство и руската фирма Газпром, а сега командва в немското представителство на същата.
Сега и българите като се намесят в ЕС, а те са доста опитни в корупция и измами, ще се заформи един истински рай за политиците, който ние простосмъртните няма да можем да спрем по никакъв начин.
Като прибавим и политическия свят на САЩ и Израел и получаваме една добра представа за това, докъде сме се натикали в тинята.
Политиката е достигнала повсеместно едно изключително грозно ниво. Няма нито една партия, която да си заслужава доверието, както и нито една политическа организация, която да действа за нас. Но какво да говорим, когато почти цялото население на Европа спи? Спи и гледа телевизия, гледа телевизия и спи. Няма да има оправия, докато няма знание. А за знание няма много пари, защото е по-важно да се борим срещу тероризма и корупцията. Така че ако вие не седнете да помислите, няма кой да го направи вместо вас и да ви предостави готово решение на проблема.
Както веднъж съм споменавал: ако ти не се занимаеш с политиката, то рано или късно тя ще се занимае с теб.
