Завръщане от края на света
Прекарах три седмици в родината на капитализма - САЩ - и се завърнах вчера сутринта с доста смесени чувства. Очаквах някакво разочарование от самото начало, но не бях подготвен за видяното.
Преди да замина си мислех, че просто гражданите на САЩ са с промити мозъци и затова се държат странно. От друга страна бях убеден, че технологическият напредък там е на завидно ниво, което би било едно приемливо обяснение за отношението им към останалия свят. (Опитаха се да ме впечатлят мен с един голям плазма-скрийн телевизор като връх на развитието!)
Оказа се, че Съединените Щати са на по-ниско ниво на техника и технологии дори и от Италия, а какво да говорим за Германия или пък Япония. Може би дори Китай са по-напред. Страната е пред видима разруха, не само пред икономическа, както си мислех. Малцина са тези, които могат да си позволят едно приемливо съществуване. Да не говорим, че лъскавите небостъргачи на Ню Йорк са лъскави само от далеч. Когато човек се озове между тях гледката е съвсем различна - разбити улици, смрад, дивашки викове и шумове от всички страни - с две думи: истинско напрежение. Гринуич Вилидж е може би най-приемливото място от целия Манхатън, но и там е изключително шумно.
В малките градове, които уж са пълни със спретнати къщички, също се вижда началото на края. Понякога дори и по-ясно отколкото в големите, особено когато се приближиш до къщичките и видиш, че боята им скоро съвсем ще изпада и отдолу се подават изгнилите дъски (които са основен строителен материал).
В други малки градове, където къщите са вече полуразрушени, се води истинска война - ежедневна стрелба по улиците, убийства, грабежи… Полицията е буквално безсилна, защото хората са отчаяни и готови на доста неща.
Може би ще направя по-детайлиран анализ на ситуацията там след време. Със сигурност ще кача някакви снимки, но засега нямам време.
