[ Hekt News independent ]

Господин Рабитсън ми напомни много добре, че трябва да направя по някое време анализ на това, което видях отвъд океана. Аз възнамерявам да не се огранича само с един единствен пост по въпроса, но да разделя впечатленията си по различни теми. Тук мисля да започна с една тема, която същевременно открих разгледана и в едно интервю на Алекс Джоунс със Аарон Русо, американски филмов продуцент. На пръв поглед може и да е трудно да разбере човек, как точно аз свързвам двете неща, тъй като може и да не е ясно с какъв поглед въобще гледам на нещата. Който е чел поне част от писанията ми досега, би трябвало обаче да е открил моята неприязън към финансовите институции и че често ги виня за настоящата световна криза. В това интервю се разглежда съвсем точно функцията на водещите такива институции и връзката им със събития от световна величина - войни, лъжи, тероризъм и т.н.

Разхождайки се по улиците на Манхатън, имах предостатъчно количество време да се огледам какво имаше около мен. Аз бях меко казано изумен, какво количество банки има на толкова малка площ. Нямам предвид различни банки, а просто различни сгради на едни и същи 6-7 банки - JP Morgan Chase, Citibank, Bank of America и т.н. Най-често срещаното име бе на JP Morgan Chase, доколкото си спомням. Тоест, ако си представи човек Манхатън, с просто око се вижда едно огромно количество небостъргачи. Същевременно всеки един от тях е представителство на една от тези банки. Аз лично не мога да си спомня и една сграда, която да няма банка в нея.

Гражданите на САЩ, поне доколкото видях аз от срещата си с такива, не могат да предприемат каквото и да било, без да им се наложи да ползват банката като посредник. Това е и в Европа същото, в Германия без сметка в банката не можеш да живееш (освен ако не си бездомник с кашон на улицата). Тоест както в Америка, така и тук, ние сме строго контролирани, оценявани и класифицирани според състоянието на сметката ни. Малцина от нас съзнават колко е рехаво състоянието ни и че при една стъпка в грешната посока, ние губим всичко. А как инфлацията расте, парите се обезценяват, а с тях и бъдещето, за което сме ги спестявали с пот на чело, е нещо, с което всеки от нас е свикнал и дори не му обръща внимание. Хората, учещи икономика (Куме?!), биха могли и да потвърдят, че в преподаваните им системи, инфлацията е основен елемент и фактор, с който всеки икономист трябва да се съобразява - тоест без инфлация няма икономика и обратно. Интервюто на Алекс Джоунс с Аарон Русо разказва именно за началото на някои данъци и началото на инфлацията, или по скоро за мястото и хората, откъдето всичко тръгва. Много добре се обяснява и защо началото им е незаконно и противоречи на конституцията на САЩ.

Поразително ми се стори същевременно, как сред тази гора от банки в Манхатън, множеството хора не изглежда да се справя толкова лесно с оцеляването си. Бездомници имаше поне колкото в Германия, улиците са надупчени като в околностите на Чирпан, а място да поседнеш и да починеш, да пийнеш кафенце на спокойствие, или да го кажем въобще - спокойно място - няма. Аз си мислех, че когато имаш толкова пари като един американец, работещ в банка и т.н., ти би могъл да действаш спокойно и с радост, без да търчиш като изтърван и да се стресираш от всяко позвъняване на телефона или всяка сметка, която получаваш.

Най-стресиращият момент в Манхатън за мен бе разходката ми до Рокфелер-Център. Разхождайки се нищо неподозиращ и надявайки се да намеря поне едно местенце, където да поседна за 20 мин и да си почина, изведнъж се озовах на малък площад, ограден от поне 70-80 робокопа - тоест куки с такова снаряжение, че аз направо се разтреперах. Аз по принцип мразя оръжия, но тези огромни противотанкови автомати ми обраха точките отвсякъде. А като си представи човек какви мозъци имат куките и че такива мозъци контролират пръстите, поставени на спусъка на едно такова оръжие, хм, реализацията, че се намираш на едно такова място е от изключително стресиращо естество. В интервюто по-надолу става въпрос и за връзката на Аарон Русо с един член на клана Рокфелер.

Брутален ми се стори и фактът, че само на 20-30 мили западно от Ню Йорк се намира града с най-високата смъртност от стрелба с огнестрелно оръжие. Нюарк, малко градче, чийто център се краси от 4-5 по-високи сгради на банки и застрахователни дружества, дава ежедневно минимум 6 жертви. Отчаяни борби за оцеляване в един беззаконен свят. С други думи поради липса на финанси, един град дава толкова жертви на ден, колкото тероризмът причинява в целите американски щати на година. За причните, поради които на една градска управа й липсват финанси, става въпрос също така в това интервю - или по-скоро закъде са планирани финансите, вместо за подпомагане на финансово слаби области и граждани. (За борба с тероризма чрез дебели пушки пред Рокфелер-Център и струващи милиарди военни действия из отдалечени страни от третия свят например.)

Един вид хората са престанали да живеят. Отдадени са изцяло на това, за което са били възпитани от институциите, плащащи част от образованието им. Единственото, което планират, е трупането на пари (което те така или иначе не постигат, защото инфлацията им ги изяжда) и инвестирането в глупави дрънкулки и простотии, с които занимават бавноразвиващите си мозъци. Същата тенденция наблюдаваме и в България, но за радост ние се намираме в Европа, та тук-таме попиваме по нещо по-смислено и по-културно оттам. А за да трупат пари, хората им се налага да ги вкарат в банка, за да получават лихви, да ги вкарат в оборот и т.н. И ето ги отново зависими от банката и една система, която си избира жертвите напосоки и без оглед на раса и вяра. Но всички сме толкова ослепели и толкова промити, че си мислим, всичко това е нормално и така трябва да е.

Най ми допадна как в това интервю се разглежда термина демокрация, откъде идва и до каква степен той е сравним с термина свобода и равноправие. Затова за момента ще приключа с приказките и ще ви помоля да отделите 70те минути, които трае интервюто на Алекс Джоунс с Аарон Русо. Всяка критика, която те отправят към гражданите на САЩ, ми се струва актуална и достоверна, същевременно подкрепена от личните ми впечатления на територията на САЩ. След време ще анализирам и други аспекти на това, което видях.

Когато и да пусна новини по радиото, все се изнервям на третото изречение и спирам апарата. Защо? Нали уж сме демокрация, свобода на словото, а ми се налага да реагирам като баща ми преди 1989? Познавам толкова хора, които споделят моето мнение по множество въпроси и които желаят по-различна информация, а не медии, които предъвкват все едни и същи глупости от години. Цялата работа съвсем на работата до 1989 заприлича, само където названията на организациите се смениха. Която и тема да избера, винаги ще има разлика между казаното от медиите и реалността.

Да вземем например Бурма. В тази незабележима до скоро държава, богата на петрол, се развиха кървави действия и фашистки елементи излязоха на бял свят. Сякаш дотогава ги нямаше. Сега се говори как “международната общественост критикува недемократичните методи”. А кой стои зад фашистките елементи? Те не са ли се появявали и преди време? И ако да, какво се е променило от тогава?

Военното управление от край време съществува чрез продажбата на суровината петрол. До началото на 1990те право на износ имаше само една петролна компания - Unocal. Тоест тя финансираше правителството на Бурма, което, както и сега, бе военно. След масивни правни действия срещу нея в САЩ, които заплашваха да й се изземе лиценза (сравни по случая и казаното във филма The Corporation, публикуван в малко по-стар пост), фирмата биде “закупена” от една друга компания - Chevron, която и до ден днешен оперира безнаказано и без да бъде спомената дори в контекста на фашистко-военното управление като главен спонсор. Защо ли това така се случва? Защото г-жа Кондолийза Райс беше 10 години в борда на директорите на този концерн, а тя е един от главните борци срещу тероризма. Военно-фашистките тактики на бурманското правителство не се броят за тероризъм. А предводителят на демократизацията и борбата срещу тероризма, същевременно и президент на “най-демократичната и най-свободната” държава на света г-н Дж. Буш ни предостави на нас простосмъртните един невероятен избор - или сме с него, или сме срещу него. Хм? Как да реагираме тогава? Или сме срещу тероризма или сме за него. Ако сме срещу тероризма, подкрепяме косвено, често дори и без да знаем, тероризма на безброй други места. Странна ситуация, но за медиите тя е пределно приемлива и незаслужаваща допълнително внимание.

Или да погледнем една друга тема - стачките из Франция и Германия. От известно време насам в тези две държави управляват дясно-настроени правителства. Това автоматично доведе до множество облекчения за икономическия и финансов свят там, съответно растежът на икономиката и приходите й скочиха неимоверно. Мениджърите на компаниите си увеличиха заплатите, в Германия депутатите последваха техния пример. Същевременно обикновените работници им се съкратиха правата върху пътните разходи, здравните осигуровки, последваха масови уволнения и прочие подобни. Държавата Германия регистрира данъчни приходи на гърба на простосмъртния данъкоплатец, които далеч надхвърлиха разходите, но не предприе нищо, за да изравни ситуацията. А защо? Защото трябва да се бори срещу тероризма, как защо! Нови системи, нови методи, нови контролни пунктове, повече подслушвания, проверки на интернет-трансфера на гражданите… Всичко това изисква финансова основа.

А за тероризма ние знаем откъде идва, но нямаме правото да се изказваме по случая. Дори и да го направим, веднага ще се появи някой “експерт”, който ще ни обори с повторение на информацията, набивана в тиквите ни от страна на медиите в продължение на десетилетия и чиято достоверност на нас ни е напълно ясна, но сме безсилни да предприемем каквото и да е.

Или друга тема: предстоящата конференция за Близкия Изток в САЩ. Събрали се Аббас, Олмерт и Буш да решават проблема - трима престъпници ще си играят на политици. Буш поначало сам се набута като предложи тази глупост, та сега и тримата се надяват да не загубят и последните си елементи на кредитивност. Аббас не се харесва на палестинския народ вече, тъй като стана съвсем ясно, че той нищо не може да направи. Олмерт го преследват правни дела за корупция, та се надява чрез тази конференция да спечели малко симпатии и евентуално да прикрие миризмата на собствените си изпражнения. А Буш, който ще се изживява като арбитър, вече толкова е нагазил в басейна със собствени експременти, че каквото и да направи, нищо не може да промени. Иначе медиите говорят ли говорят, как това е един невероятен шанс за бъдещето на региона.

Към това има и една интересна ситуация, която медиите игнорираха. Олмерт постави като условия за какъвто и да било изход от конференцията признаването на Израел като “еврейска” държава. Хм? Германия да иска да бъде призната като “християнска република”? САЩ, където е пълно с радикални (!) християни, да са пожелали признание като “християнска” държава? Признанието на Израел като “еврейска” държава не означава ли автоматично изключването на всички други религии от обществено-политическия живот?

А от Израел много е кратък скока до темата Иран, която продължава да занимава медиите по изключително странен начин. Канцлерката Меркел, Дж. Буш и прочие приятели все вкарват изказвания, как военното нападение срещу тази държава е задължително. Някой от вас, читателите, дава ли си сметка, какво би означавала една война срещу Иран? Още повече една война, базираща на празните изказвания на няколко престъпници, които в момента имат честа да красят столове из правителства по света? Тези престъпници говорят, как Иран е една “варварска” държава. Аз лично изключително се възмущавам от термина “варварска”, тъй като това е една от най-големите глупости, изказвана от политици и медии. А защо ли? Защото, докато Германия до 15-16 век сл.н.е. е обитавана от варварски племена (в буквалния и исторически смисъл на думата), Империята на персите съществува от хилядолетия преди новата ера, бидейки една от първите държави в политически смисъл. Така или иначе, една война срещу една мирна държава, която не само не се води от диктатура, ами тъкмо обратното - предоставя в някои отношения повече свобода от Европа и САЩ, би означавала края на нашата цивилизация.

Или да погледнем още една тема, този път по-лична за нас: България и нейните политици. Според западните стандарти ние сме “демокрация”, дори принадлежим към Европейския съюз. Ние от друга страна си знаем, че цялата политика се води от една невероятно силна мафия, срещу която никой, ама абсолютно никой нищо не може да предприеме. Аз лично преживявам въпросната мафия като терор, въпреки че не живея в България. Борбата срещу тероризма не включва този му специален вид, което е и разбираемо, тъй като тя се води от подобен тип тероризъм. Мисълта ми обаче, което е и по-важното, е, че българинът не е способен на демокрация. Въпреки че той ще го отрече, за него е все тая, кой ще управлява. Един вид ситуацията е почти като в Русия, където около 60% от населението смятат парламента за излишен. Българинът е недорасъл за собствено управление и общество, живеещо с принципите на 21ви век. Именно затова той си търси “силни” личности като Бате Бойко и Волен например, които да го изведат от блатото. Един вид той клони към диктатура отново. Да не забравяме, че имаше и организация, целяща въвеждането на монархия и поставянето на престолонаследника на трона.

При това положиение, може ли да се говори въобще за демокрация? Където и да е? Често се чува отговорът “Ами добре де, не е кой знае какво, но няма по-добро измислено досега”. Няма по-добро измислено досега? Тоест ние избираме межу нещо измислено преди 2000 години и нещо, измислено преди 200. И същевременно тендираме да се наричаме развито общество. Парадокс се получава отново, въпреки че има достатъчно учени и интелигентни хора в нашето съвремние, които имат иключителни предложения за промяна, която не е вързана за определена политическа идея, а целяща равновесие и съвместен живот без конфликти.

А какво да кажем за тероризма, който също от времето на римската империя датира, най-вече като оправдание за военни нападения?

Докато ние като избиратели на политиците и членове на обществото не си дадем сметка, че се занимаваме с отживели и прекомерно остарели политически елементи (борбата демокрация-социализъм/комунизъм) и измислени религиозни правила (при положение, че няма никакво веществено или сензитивно доказателство за съществуването на богове), промяна и подобрение няма да има. Ще има само старата песен на нов глас: нов враг - нова война. А за да си измисляме врагове ни трябва само въображение, от липсата на което не страдаме.