[ Hekt News independent ]

Най-доходоносният бизнес на света - войната, продължава да гълта все повече и повече средства. Годишният доклад на SIPRI (Stockholm International Peace Research Institute) говори изключително красноречиво за големината на цифрите, които ние данъкоплатците плащаме на световните war lords: цифром и словом 585 милиарда евро. Статистиката показва едно покачване на разходите по производството на смърт от 45% в сравнение с тези от 1998 година. Звучи доста типично за човешките същества, би си казал един извънземен наблюдател, да харчат най-много от изкуствено измислените си обменни средства за собственото си унищожение.

Държавите от източна Европа или бившия комунистически блок, сега със силно демократични принципи залегнали дълбоко в управлението, са започнали да харчат със 162% повече за война, сравнено с разходите им от 1998. Това дали важи и за България? И ако да, с каква цел? Какво бихме постигнали дори и да съберем половината оръжия на Европа? Или по-точно казано: това дали е една добра инвестиция? При положение, че всички звена на държавната система са в канавката, нямаше ли да е по-мъдро да се инвестира в нещо, което би позакрепило тук-там някой държавен сектор, дори и с половината на тези инвестиции? От друга страна задаването на подобен тип въпроси предполага едно почти нормално управление, каквото ние в България нямаме и няма и да имаме скоро.

В глобален мащаб тези общи разходи също красноречиво описват колко по-силни във влиянието си върху политиката са оръжейните концерни. Докато със суми от порядъка на 3-4 милиарда евро е възможно да се възроди цялата икономика на една бедна африканска държава (чието население така или иначе умира от глад), нашите държавни водачи инвестират многократно повече в производството на още повече смъртни случаи и по други точки на света. В най-кризисните ситуации, предизвикани от глада в Африка, Западът не е готов да подпомогне изграждането на икономически и политически структури (в идеалния случай още преди да се е стигнало до криза, което е и по-евтино), а е винаги подготвен да изпрати военни части, които да контролират геноцидa и да не позволяват на никого да действа. За разходите по военните части вече стана ясно, че са по-високи отколко същите за мирни цели.

Най-странното е, че е пълно с обикновени граждани из целия свят, които нямат нищо общо нито с военните, нито с държавата, нито профитират по какъвто и да било начин от сделките между двете. Но подкрепят с две ръце намесата с военни сили където и да било, особено когато Западът (като “най-развит”, което граничи с развинтени болтове в мозъка) е предводителят и се бори срещу измислени каузи и фалшифицирана история.