[ Hekt News independent ]

Господин Рабитсън ми напомни много добре, че трябва да направя по някое време анализ на това, което видях отвъд океана. Аз възнамерявам да не се огранича само с един единствен пост по въпроса, но да разделя впечатленията си по различни теми. Тук мисля да започна с една тема, която същевременно открих разгледана и в едно интервю на Алекс Джоунс със Аарон Русо, американски филмов продуцент. На пръв поглед може и да е трудно да разбере човек, как точно аз свързвам двете неща, тъй като може и да не е ясно с какъв поглед въобще гледам на нещата. Който е чел поне част от писанията ми досега, би трябвало обаче да е открил моята неприязън към финансовите институции и че често ги виня за настоящата световна криза. В това интервю се разглежда съвсем точно функцията на водещите такива институции и връзката им със събития от световна величина - войни, лъжи, тероризъм и т.н.

Разхождайки се по улиците на Манхатън, имах предостатъчно количество време да се огледам какво имаше около мен. Аз бях меко казано изумен, какво количество банки има на толкова малка площ. Нямам предвид различни банки, а просто различни сгради на едни и същи 6-7 банки - JP Morgan Chase, Citibank, Bank of America и т.н. Най-често срещаното име бе на JP Morgan Chase, доколкото си спомням. Тоест, ако си представи човек Манхатън, с просто око се вижда едно огромно количество небостъргачи. Същевременно всеки един от тях е представителство на една от тези банки. Аз лично не мога да си спомня и една сграда, която да няма банка в нея.

Гражданите на САЩ, поне доколкото видях аз от срещата си с такива, не могат да предприемат каквото и да било, без да им се наложи да ползват банката като посредник. Това е и в Европа същото, в Германия без сметка в банката не можеш да живееш (освен ако не си бездомник с кашон на улицата). Тоест както в Америка, така и тук, ние сме строго контролирани, оценявани и класифицирани според състоянието на сметката ни. Малцина от нас съзнават колко е рехаво състоянието ни и че при една стъпка в грешната посока, ние губим всичко. А как инфлацията расте, парите се обезценяват, а с тях и бъдещето, за което сме ги спестявали с пот на чело, е нещо, с което всеки от нас е свикнал и дори не му обръща внимание. Хората, учещи икономика (Куме?!), биха могли и да потвърдят, че в преподаваните им системи, инфлацията е основен елемент и фактор, с който всеки икономист трябва да се съобразява - тоест без инфлация няма икономика и обратно. Интервюто на Алекс Джоунс с Аарон Русо разказва именно за началото на някои данъци и началото на инфлацията, или по скоро за мястото и хората, откъдето всичко тръгва. Много добре се обяснява и защо началото им е незаконно и противоречи на конституцията на САЩ.

Поразително ми се стори същевременно, как сред тази гора от банки в Манхатън, множеството хора не изглежда да се справя толкова лесно с оцеляването си. Бездомници имаше поне колкото в Германия, улиците са надупчени като в околностите на Чирпан, а място да поседнеш и да починеш, да пийнеш кафенце на спокойствие, или да го кажем въобще - спокойно място - няма. Аз си мислех, че когато имаш толкова пари като един американец, работещ в банка и т.н., ти би могъл да действаш спокойно и с радост, без да търчиш като изтърван и да се стресираш от всяко позвъняване на телефона или всяка сметка, която получаваш.

Най-стресиращият момент в Манхатън за мен бе разходката ми до Рокфелер-Център. Разхождайки се нищо неподозиращ и надявайки се да намеря поне едно местенце, където да поседна за 20 мин и да си почина, изведнъж се озовах на малък площад, ограден от поне 70-80 робокопа - тоест куки с такова снаряжение, че аз направо се разтреперах. Аз по принцип мразя оръжия, но тези огромни противотанкови автомати ми обраха точките отвсякъде. А като си представи човек какви мозъци имат куките и че такива мозъци контролират пръстите, поставени на спусъка на едно такова оръжие, хм, реализацията, че се намираш на едно такова място е от изключително стресиращо естество. В интервюто по-надолу става въпрос и за връзката на Аарон Русо с един член на клана Рокфелер.

Брутален ми се стори и фактът, че само на 20-30 мили западно от Ню Йорк се намира града с най-високата смъртност от стрелба с огнестрелно оръжие. Нюарк, малко градче, чийто център се краси от 4-5 по-високи сгради на банки и застрахователни дружества, дава ежедневно минимум 6 жертви. Отчаяни борби за оцеляване в един беззаконен свят. С други думи поради липса на финанси, един град дава толкова жертви на ден, колкото тероризмът причинява в целите американски щати на година. За причните, поради които на една градска управа й липсват финанси, става въпрос също така в това интервю - или по-скоро закъде са планирани финансите, вместо за подпомагане на финансово слаби области и граждани. (За борба с тероризма чрез дебели пушки пред Рокфелер-Център и струващи милиарди военни действия из отдалечени страни от третия свят например.)

Един вид хората са престанали да живеят. Отдадени са изцяло на това, за което са били възпитани от институциите, плащащи част от образованието им. Единственото, което планират, е трупането на пари (което те така или иначе не постигат, защото инфлацията им ги изяжда) и инвестирането в глупави дрънкулки и простотии, с които занимават бавноразвиващите си мозъци. Същата тенденция наблюдаваме и в България, но за радост ние се намираме в Европа, та тук-таме попиваме по нещо по-смислено и по-културно оттам. А за да трупат пари, хората им се налага да ги вкарат в банка, за да получават лихви, да ги вкарат в оборот и т.н. И ето ги отново зависими от банката и една система, която си избира жертвите напосоки и без оглед на раса и вяра. Но всички сме толкова ослепели и толкова промити, че си мислим, всичко това е нормално и така трябва да е.

Най ми допадна как в това интервю се разглежда термина демокрация, откъде идва и до каква степен той е сравним с термина свобода и равноправие. Затова за момента ще приключа с приказките и ще ви помоля да отделите 70те минути, които трае интервюто на Алекс Джоунс с Аарон Русо. Всяка критика, която те отправят към гражданите на САЩ, ми се струва актуална и достоверна, същевременно подкрепена от личните ми впечатления на територията на САЩ. След време ще анализирам и други аспекти на това, което видях.

Хайде на снимките! Топли, пресни! Едър, печен!

Набързо съм ги качвал, така че който ще гледа, сам да се ориентира. Това е първата партида, около пет процента от общия брой, така че и занапред ще има… В момента съм напрегнат от училище, което ми заема цялото време… До скоро

Прекарах три седмици в родината на капитализма - САЩ - и се завърнах вчера сутринта с доста смесени чувства. Очаквах някакво разочарование от самото начало, но не бях подготвен за видяното.

Преди да замина си мислех, че просто гражданите на САЩ са с промити мозъци и затова се държат странно. От друга страна бях убеден, че технологическият напредък там е на завидно ниво, което би било едно приемливо обяснение за отношението им към останалия свят. (Опитаха се да ме впечатлят мен с един голям плазма-скрийн телевизор като връх на развитието!)

Оказа се, че Съединените Щати са на по-ниско ниво на техника и технологии дори и от Италия, а какво да говорим за Германия или пък Япония. Може би дори Китай са по-напред. Страната е пред видима разруха, не само пред икономическа, както си мислех. Малцина са тези, които могат да си позволят едно приемливо съществуване. Да не говорим, че лъскавите небостъргачи на Ню Йорк са лъскави само от далеч. Когато човек се озове между тях гледката е съвсем различна - разбити улици, смрад, дивашки викове и шумове от всички страни - с две думи: истинско напрежение. Гринуич Вилидж е може би най-приемливото място от целия Манхатън, но и там е изключително шумно.

В малките градове, които уж са пълни със спретнати къщички, също се вижда началото на края. Понякога дори и по-ясно отколкото в големите, особено когато се приближиш до къщичките и видиш, че боята им скоро съвсем ще изпада и отдолу се подават изгнилите дъски (които са основен строителен материал).

В други малки градове, където къщите са вече полуразрушени, се води истинска война - ежедневна стрелба по улиците, убийства, грабежи… Полицията е буквално безсилна, защото хората са отчаяни и готови на доста неща.

Може би ще направя по-детайлиран анализ на ситуацията там след време. Със сигурност ще кача някакви снимки, но засега нямам време.

За пръв път след сто години пропаганда се появи официялно признание за лечебните свойства на растението канабис. Една пациентка, болна от множествена склероза, успява да докаже пред германските (стриктни) институции и власти, че други лечения нямат влияние върху нейното тежко състояние, предаде Берлинер Цайтунг.

Противниците на растението изхарчиха милиони и милиарди - най-често пари на данъкоплатеца, за да докажат, че има нещо вредно в него, при това все още не са успяли да достигнат някакъв истински резултат. Техният проблем е, че такъв резултат няма и да намерят. Политиката трябва да бъде убедена да преразгледа вижданията си относно природни продукти, за които се знае от хиляди години, че имат лечебни качества. Както се споменава в същата статия на вестника, канабис помага срещу тежките болки при нервни заболявания (като множествена склероза), помага на болните от рак срещу гадене и на болните от спин при липса на апетит.

Ако някой се чуди, защо не пиша толкова след като се върнах от България, ето отговора (вж. снимката долу). Моят добър приятел господин Q ми зае една машинка, която просто не мога да опиша колко е култова. Дано да успея да си купя подобна такава като ходя до САЩ през септември, защото там те са двойно по-евтини от Европа… И дано да успея да завърша поне едно парче в тези кратки две седмици, през които имам удоволствието да ползвам сегашната.

Аз зачезвам за известно време от Берлин, което значи, че със сигурност ще ме домързи да пиша някакви неща. Ще се поразходя по родната земя, като издалеч заобиколя миризливите тленни останки на българското черноморие. Желание да пием бира, ениуан? В петък съм на линия.

Ето тук една колекцийка актуални снимки от последното леко събиране:

Приятен месец юли!